Мъжът вдигна ножницата на споделящия нож и посегна към костената дръжка.
— Докосни я и ще умреш — викна Даг и закрачи към тях. — Лично ще се погрижа.
Момчето го погледна и хукна да бяга, като от време на време се обръщаше. Мъжът се изправи, присви очи и грабна една цепеница от купчината. Беше ясно, че няма да има извинения и оправдания, макар че крадецът едва ли имаше толкова акъл да се измъкне по такъв начин.
Даг вдигна ръка, за да предпази лицето си от мощния удар. Цепеницата удари китката му силно и почти го изкара от равновесие. По ръката му протече остра болка. Нямаше как да посегне към ножа си, но пък куката беше достатъчно опасно оръжие. Едрият мъж отскочи и приклекна, когато Даг на свой ред замахна към гърлото му. Крадецът явно се оказа по-умен, отколкото изглеждаше, защото прецени шансовете си, хвърли цепеницата и торбата и хукна след момчето.
Иззад ъгъла се появиха Фаун и трима граждани. Даг избута с крак част от одеялото върху ножницата.
— Даг, добре ли си? — изписка Фаун. — От носа ти тече кръв!
Той усети капките върху устната си и ги облиза. Не можеше да сбърка отчетливия вкус на желязо. Понечи да опипа подутото си лице, но не успя да вдигне ръката си. Изсъска от болка, изплю кръвта на земята и погледна Фаун.
— Носът ми е добре — изръмжа гневно. — Но дясната ми ръка е счупена. Проклет негодник!
13.
Тяхната странноприемница в Лъмптън Маркет беше стара постройка, точно на пътя, който водеше на север от града. За Фаун схлупената къща беше отстъпление след лукса в Гласфордж, макар да не беше съвсем неуютно. Отгоре на всичко им поискаха пари. Поне клиентите ядяха навън, на маси, разположени под гъстите дървета, което бе много по-приятно от мрачната столова в Гласфордж. Нямаше други Езерняци, само четирима мъже, които пиеха бира, и една фермерска двойка, която бе заета с шумните си деца. Въпреки височината си и шинираната си ръка Даг почти не привлече вниманието им и Фаун се почувства приятно незабелязана.
Даг се отпусна на пейката с уморено пъшкане и Фаун седна от дясната му страна. Развърза кожения калъф, който бе взела от дисагите му, и откри, че съдържа какви ли не приспособления за приставката на ръката му.
— Какви са тези неща?
— Най-различни. Експерименти и неща, които не ползвам всеки ден. — Видя, че тя разглежда някакъв странен метален предмет, който приличаше на малко стреме. — Това е щавачка. С нея щавя кожи, когато сме на патрул. Скучно е, но това бе едно от първите неща, които направих за приставката. Освен това с нея ръката ми заяква, което е добре за лъка.
Готвачката, която играеше роля и на сервитьорка, им донесе две бири и се махна. Даг посегна непохватно с куката и шинираната си ръка и ги отдръпна намръщено.
— Лечителят ти каза да не си използваш ръката. Чух го поне пет пъти, а кой знае още колко го е повторил, докато ме нямаше. Просто си дръж ръката спокойно. Все ще измислим какво да правим.
Тя вдигна халбата към устата му и той отпи, въпреки че се намръщи. Поне не го оля много и побърза да извади кърпичката си, за да го изпревари.
— Ако си използваш бинтовете да се бършеш, ще започнат да вонят много преди да изминат шест седмици.
Той я изгледа накриво и се нацупи.
— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще се разхиля, ти ще започнеш да ме замерваш с ботуши и кой знае докъде ще стигнем?
— Няма — изръмжа Даг. — Без теб въобще няма да мога да си сваля ботушите.
Все пак се усмихна. Фаун го целуна и усмивката стана по-широка.
Даг въздъхна тежко и кимна към калъфа.
— Третото отляво надясно трябва да е нещо смесено между вилица и лъжица.
Тя го извади и го погледна: желязна лъжица с четири остри връхчета.
— Хитро.
— Обикновено не го ползвам. Предпочитам ножа, ако нося нещо различно от куката или официалната ръка. — Последното беше името на дървената му ръка, която служеше единствено да не шокира непознати, при това не особено успешно.
Даг постави с леко тупване приставката си на ръба на масата.
— Пробвай да ги смениш.
Любимата му кука с щипката беше затегната здраво и Фаун трябваше доста да се помъчи, за да я отвие. Хранителният прибор се зави по-лесно.
Скоро пристигна и храната им — огромни свински пържоли, гарнирани с моркови и картофено пюре. Двамата се спогледаха мълчаливо и Фаун се наведе да нареже неговата. Вилицо-лъжицата вършеше прилична работа, макар че Даг трябваше да си повдига лакътя малко особено. Фаун се стараеше да му дава бира по-начесто и Даг постепенно започна да се отпуска. Намусената готвачка се появи с две дебели парчета черешов сладкиш, което заплашваше да ги приспи още на масата.