И сега тя си беше у дома. Същността й беше сериозно оплетена, но Даг нямаше нужда от усет, за да разбере, че основната емоция не е радост.
— Мисля, че трябва да си сложа официалната ръка — измърмори той.
Тя кимна и се наведе, за да смени куката с по-малко полезната, но не толкова страшна фалшива ръка. След това извади гребен, среса се и върза косата си на конска опашка с ярката панделка. Надигна се на стремената, за да среше и Даг, макар че според него това беше безполезно. Напълно разбираше желанието й да изглежда добре. И на него му се искаше да прилича повече на смел закрилник, а не на нещо, което е домъкнала котката. „Стига, старче, изглеждал си и по-зле“.
Фаун преглътна и насочи Грейс по страничния път, който се спускаше надолу около четвърт миля. Минаха през горичка от кленове и бряст и отдясно се появи старата плевня. От лявата страна имаше нова, по-голяма. Зад нея имаше още две постройки, едната явно беше за опушване, защото Даг долавяше миризмата на пушек. На двора имаше покрит кладенец, а вдясно се намираше къщата.
Централната част бе на два етажа, от жълтеникави камъни, с порта и веранда, гледащи към речната долина. В северния край имаше едноетажна пристройка, вероятно с две стаи. Откъм южния имаше изкоп и купчина камъни — очевидно щеше да се строи идентична пристройка. В западната част имаше още една, опасана от дълга веранда, там очевидно беше кухнята. Не се виждаше жив човек.
— Време е за вечеря — каза Фаун. — Сигурно всички са в кухнята.
— Осем души — отвърна Даг. Усетът му беше непогрешим.
Фаун въздъхна. Слязоха от конете и тя ги върза за парапета на верандата и поведе Даг. Стъпките им отекнаха по дъсчения под. Вратата беше отворена, но имаше още една, с мрежа. Фаун я отвори и я задържа, та Даг да мине. Той плъзна дървената си ръка по рамото й за момент и я отпусна.
Осемте души около дългата маса, която заемаше дясната половина на помещението, се обърнаха и ги зяпнаха. Даг се опита да свърже лицата с имената и историите, които бе чувал. Леля Нати се различаваше лесно — ниска набита женица със сиви къдрици и млечнобели очи. Беше килнала глава и се вслушваше внимателно. С четиримата братя беше по-трудно, но все пак Даг реши, че разпознава Флеч, едър и най-възрастен, Рийд и Ръш — разнояйчни близнаци, единия с кафяви коса и очи, а другия русоляв и синеок, и най-младия, Уит, който беше чернокос. До Флеч седеше едра млада жена. С родителите на Фаун, Сорел и Трил, проблем нямаше. Побелелият Сорел скочи на крака, като събори стола си, а нисичката Трил изписка.
Родителите на Фаун се хвърлиха към нея със смес от радост, облекчение и гняв и Даг трябваше да заслони усета си, за да не бъде пометен. Братята предимно се усмихваха облекчено.
— Какво? Фаун ли е? Казах ви, че не е мъртва! — викаше леля Нати.
Фаун издържа целувките и прегръдките с непроницаемо лице, но Даг знаеше, че влагата в очите й не е само заради емоциите около нея. Даг се напрегна, когато баща й заплаши да я набие, но явно заплахата не беше истинска, защото Фаун въобще не трепна.
— Къде беше, момиче? — най-сетне успя да надвика другите майка й.
Фаун вдигна брадичка и заговори бързо:
— Отидох да си търся работа в Гласфордж. И сигурно щях да си намеря, но сега трябва да отида с Даг до неговия лагер, за да докладваме на капитана му за морящата твар, която убихме.
Семейството й я погледна, сякаш се е побъркала. Даг подозираше, че са чули единствено думата „Гласфордж“.
Фаун продължи, без да си поема дъх, за да не я прекъснат.
— Мамо, татко, това е моят приятел, Даг Редуинг Хикори. — Той кимна, опитваше се да запази неутрално изражение. — Той е член на Езерняшки патрул.
— Здравейте — каза Даг учтиво.
Отвърна му тишина и много вратове се извиха назад. Явно ръстът не беше сред предимствата на семейството на Фаун.
— Гласфордж ли? — попита майка й, с което потвърди предположението му. — Че защо ще си търсиш работа там? Тук си имаме достатъчно!
— И ни я остави всичката — добави Флеч грубо.
— Нямаше ли да ти е по-близо в Лъмптън Маркет? — обади се критично Уит.
— Знаеш ли колко неприятности ни създаде, момиче? — каза татко Блуфийлд.
— Да — включи се и Рийд, не Ръш, защото имаше руса коса. — Като не се върна от пазарния ден за вечеря, решихме, че си се запиляла из гората, както обикновено. Но когато не си дойде за лягане, татко ни накара да те търсим с факли. Плевнята, гората, реката, щяхме да си спестим много обикаляне в тъмното, ако мама ти беше преброила дрехите по-рано!