— А какво стана с бандитите? — попита Ръш.
— Погрижихме се за тях — отвърна спокойно Даг и се наведе над вкусното задушено с надеждата, че ще прекъсне дискусията.
Майката на Фаун отново се намръщи и докосна черните белези по врата й.
— А какви са тези?
— Ами… това се случи по-късно.
— Какво се случи?
— Там ме хвана морящата твар, когато ме повдигна — отвърна Фаун. — Те оставят такива белези, защото докосването им е смъртоносно. Даг, колко беше голяма? Осем стъпки?
— По-скоро към седем и половина. Около двеста килограма. Макар че не можах да я огледам добре.
— И какво стана с тази моряща твар, щом е била толкова смъртоносна? — попита Рийд с недоверие.
Фаун се обърна за помощ към Даг.
— И за нея се погрижихме — отвърна той.
— Стига де, Фаун — намръщи се Флеч. — Не очакваш, че ще повярваме на измишльотините ти, нали?
Даг заговори много меко.
— Нима наричате сестра си лъжкиня… сър? — Тонът му явно намекваше за „и мен?“.
Флеч сви вежди в искрена почуда. Явно не разбираше от намеци.
— Тя ми е сестра. Ще я наричам, както си искам!
— Даг, остави го. Няма значение — прошепна Фаун.
Той си напомни, че не е от това семейство все пак. Беше се притеснявал как да прикрие споделящия нож и не очакваше подобно слабо любопитство и такова неверие. В момента не беше в негов интерес да се кара със семейството й. „Куражът на сестра ви спаси моя живот, а и вероятно още хиляди. Трябва да я почитате!“ Кимна за още сайдер.
Фаун смени темата и попита Кловър как върви планирането на сватбата, слушаше я с престорен интерес. Оказа се, че разширението на къщата е за бъдещите младоженци. Скоро Даг разбра какво цели Фаун с тези въпроси.
— Някой да е виждал Соуман наскоро?
— Не особено — отвърна Рийд. — Съни изкара доста време при зет си, за да разчистват нови ниви.
Трил я погледна с премрежен поглед.
— Майка му ми каза, че се е сгодил за Вайълет Стоункроп. Надявам се, че не си разочарована. Мислех, че си започнала да си падаш по него.
— Фаун си пада по Съни, Фаун си пада по Съни… — занарежда подигравателно Уит.
Даг потръпна, когато видя тъмнината, появила се в същността й. „Той не знае. Никой от тях не знае“. Макар че не можеше да се обзаложи за неизказаните подозрения на Трил Блуфийлд, която каза със странно хладен глас.
— Престани, Уит. Не се дръж като дете.
Даг не пропусна лекото потреперване на челюстта, когато Фаун отвори уста.
— Напротив. Вайълет заслужава нещо по-добро.
Уит беше разочарован, че не успя да ядоса сестра си, но не посмя да продължи със закачките.
— Може би трябва да нагледаме Грейс и Копърхед — предложи Даг тихо.
— Кои? — възкликна Ръш.
— Кобилата на госпожица Блуфийлд и моя кон. Оставихме ги отвън.
— Какво? — намеси се Рийд. — Фаун няма кобила!
— Хей, Фаун, откъде намери кобила?
— Може ли да я пояздя?
— Не. — Тя отмести стола си и стана. Даг се изправи след нея.
— Фаун, откъде пък кобила? — попита баща й и отново погледна Даг.
— Тя е моят дял, защото помогнах да се справят с морящата твар. Тази, в която Флеч не вярва. Според него сигурно съм яздила от Гласфордж на измислен кон.
Вирна глава и излезе. Даг кимна на останалите и пожела лека вечер на леля Нати.
— Рийд, иди да помогнеш на Фаун и гостенина с конете — нареди бащата. Всъщност почти цялото семейство се изсипа на верандата и започна да обсъжда Грейс.
Даг отново си сложи куката и поведе коня си към обора. Освободи усета си и внуши на жребеца да не закача Рийд, който идваше да му помогне. След като и двете животни бяха изтъркани и нахранени и им дадоха вода, Даг и Фаун тръгнаха към къщата.
— Е, можеше и да е много по-лошо — каза тя.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Вярвам ти. Честно казано, семейството ти е малко странно. Моите роднини често не харесват това, което казвам, но поне ме изслушват.
— Като са поединично, е по-добре, отколкото накуп.
— Какво беше това за пазарния ден?
— Кое?
— Че не си се върнала от пазарния ден.
— А, нищо особено. Просто тръгнах рано сутринта през пазарния ден.
Почти всички се бяха събрали на портата, включително майка й и леля й. Даг смъкна дисагите си и остави Фаун да извади подаръците. Флеч, който се гласеше да изпрати годеницата си до съседната ферма, реши да изчака.
Трил вдигна стъклената купа, която отразяваше светлината на маслената лампа, и я загледа учудено.
— Наистина си ходила до Гласфордж!
— Нали ви казах, мамо.
Пъхна малкото шишенце парфюм в ръцете на леля си и я накара да си сложи.
— Много мило, скъпа, но това е за млади момичета, които да очароват ухажорите си, а не за старици като мен. По-добре го дай на Кловър.