— Флеч да й купи — отвърна Фаун и се усмихна на брат си. — В Гласфордж всички го ползват. Дори мъжете и жените от патрулите.
Рийд изсумтя при идеята мъже да носят парфюм, но Нати се усмихна и си сложи малко, както и на сестра си и на Фаун.
— Благодаря, че си се сетила за мен.
Вече се стъмваше. Момчетата се пръснаха по различни задачи, а Кловър се сбогува с бъдещите си роднини. Двете с Фаун се изгледаха малко странно, докато се разделяха, и Даг се зачуди на фермерските обичаи. При Езерняците единствената дъщеря щеше да е главна наследничка на семейната шатра, но тук тази позиция се държеше от Флеч. Явно Кловър щеше да поеме мястото на Трил като глава на домакинството. Какво ли щеше да прави Фаун в такъв случай?
— Ако твоят приятел има завивки, може да легне в сеното — обади се бащата със строг глас. — Хем ще си наглежда коня.
— Не се дръж невъзпитано, Сорел — прекъсна го неочаквано леля Нати. — Човекът не може да изкатери стълбата с тази счупена ръка.
— Трябва да е близо до мен, за да му помагам — отвърна твърдо Фаун. — Може да легне в стаята, в която леля тъче.
— Да, така ще е най-добре — обади се Нати.
Фаун спеше при леля си; момчетата имаха стаи горе, както и родителите им. Бащата явно се замисли за последствията да остави Фаун и Даг сами с една сляпа жена. После неизбежно се сети, че те всъщност са пътували заедно. Дали знаеше нещо за усета на балдъзата си?
— Ще се постарая да не ти прерязвам гърлото утре, като те бръсна — каза Фаун на Даг.
— Губил съм и повече кръв — увери я той.
— Утре трябва да тръгнем рано.
— Какво? — възкликна татко Блуфийлд намръщено. — Няма да ходиш никъде, момиче!
Тя се обърна и го изгледа твърдо.
— Вече ти казах, татко. Трябва да свидетелствам.
— Ти идиотка ли си!?
Даг затаи дъх, като зърна тъмния вихър в същността на Фаун. Погледна към Нати, но тя не реагира по никакъв начин.
— Задълженията ти са тук — продължи баща й. — А ти избяга и те нямаше почти месец! Повярвай ми, наскита се достатъчно!
— Искрице, ръката ми не е много добре — намеси се Даг. — Няма да е зле да си починем ден-два.
Тя го изгледа гневно, чудеше се дали не я е предал. Той й кимна успокояващо.
— Ако искаш да си ходиш, няма проблем — каза му баща й, гледаше го изпод вежди.
— Татко! — изкрещя Фаун възмутено. — Даг спаси живота ми три пъти, като рискува своя. Веднъж от бандитите, веднъж от злината — тварта — и отново същата вечер, когато… злината ме нарани. Кръвта ми щеше да изтече в гората, ако не ми беше помогнал. Няма да го оставя да пътува сам без една ръка и с другата счупена! Срамота! Срам за тази къща, ако посмеете да ме спрете! — И тропна с крак по пода.
Баща й се дръпна. Съпругата му гледаше Даг с опулени очи и стискаше стъклената купа. Нати се усмихваше странно.
— Хм… — Сорел Блуфийлд се прокашля. — Трябваше да ни обясниш по-рано, Фаун.
— Как? Никой не ме оставя да кажа нещо, без да ме обвини, че си измислям.
Баща й погледна Даг.
— Той е доста тих.
— Предпочитам да мисля, вместо да говоря, сър — отвърна Даг.
— Така ли?
Явно в тази къща нещата не ставаха лесно, но накрая Даг се озова в стаята за тъкане, обграден с купчина възглавници. Чуваше как двете жени в съседната стая се събличат, чу и скърцането на леглата, когато си легнаха.
Отпусна счупената си ръка, благодарен за възглавниците. С изключение на онази вечер у Хорсфорд никога не беше спал във ферма. Понякога патрулите нощуваха в някоя плевня. Тук определено беше по-добре от ветровит сеновал. Ако не се бе запознал със семейството на Фаун, едва ли щеше да разбере защо се е отказала от такъв комфорт.
Зачуди се дали е по-добре да си обичан, но неоценяван, или ценен, но необичан. Замисли се, че съкровището на фермата не трябва да се краде, а да бъде почтено спечелено. Но трябваше да изчака утрото, за да провери надеждите, които се оформяха в главата му.
14.
Следващата сутрин премина тихо. Даг изглеждаше уморен, движеше се бавно и говореше малко. Фаун реши, че ръката го мъчи повече, отколкото показва. Тя, от своя страна, бе въвлечена в несекващия списък от задачи във фермата. Кравите нямаха почивен ден. Все пак преди обед успя да се поразходи с Даг и да му покаже някои места от нейните истории. Подозренията й за ръката се потвърдиха, когато той отново прибягна до болкоуспокояващия прах, който му бе помогнал при вчерашната езда. После Фаун се зае да вари ябълково сладко в кухнята, след това я накараха да прави пайове за вечеря.
Тъкмо завършваше втория и се канеше да напали фурната, което щеше да направи стаята още по-гореща, когато се появи Даг.