— Права беше, Искрице — каза Даг, докато затваряше вратата. — Не иска свидетели. Което е разбираемо.
Нати се появи в кухнята.
— Здравей, Фаун, скъпа. Здрасти, Даг. Ябълковото сладко мирише чудесно. — Тя обърна лице по посока на стъпките, които се отдалечаваха от къщата. — Млад глупак. Мисли, че като не го виждам, не мога да го чуя. Чак му се чудя.
Фаун пусна тигана и се притисна в обятията на Даг. Той обви лявата си ръка около нея. Леля Нати се обърна към тях с усмивка.
— Благодаря за разчистването на къщата, патрулен.
— За мен беше удоволствие, лельо Нати. — Даг притисна Фаун по-силно. — В интерес на истината, Искрице, той беше по-уплашен от теб, отколкото ти от него. Досущ като змия.
Тя се засмя.
— Мислех да го фрасна с тигана, преди да се появиш.
— Прецених, че може да се случи нещо такова. Като цяло и аз имах подобни идеи.
— Жалко, че не можеш наистина да му отрежеш езика… — Тя млъкна. — Това беше шега, нали? По някой път не разбирам патрулния ви хумор.
— Не би било особено практично. Макар че се радвам, че Съни не вярва на грозните слухове, че Езерняците се занимават с черни магии.
Тя спря да трепери, но все още бе намръщена.
— Радвам се, че беше тук. Макар че ми се иска ръката ти да беше здрава. Добре ли е? — Тя докосна притеснено превръзката му.
— Не съм я натоварвал. Имаме късмет, че леля ти стана и Съни беше посрамен. Виж, Съни може и да е заклал няколко прасета, но никога не се е бил до смърт. А аз съм започнал още от малък. Той е свикнал с дребни сбивания с братя и братовчеди, хора, с които трябва да продължиш да живееш. В такъв случай възрастта, мускулите и килограмите нямаше да са на моя страна. Ако наистина го искаше мъртъв обаче, аз съм твоят човек. Ако искаше само да го ступам, щеше да е по-трудно.
Тя въздъхна и наведе глава към гърдите му.
— Не искам да го убиваш. Просто искам да е далеч от мен. На мили и години. Предполагам, че ще трябва да изчакам за годините. Все още мисля за него, а не искам. Ако го беше убил, щеше да е още по-зле.
— Умна си, Искрице.
Тя сбърчи колебливо нос. Колко ли сериозно бе предложението му за убийство, за да си отдъхне, че не го бе приела? Сети се за сайдера и му даде да пие.
Нати се бе приближила до огнището, за да разбърка ябълковото сладко, което според миризмата бе на път да изкипи.
— Ти си умен мъж, патрулен.
— Колко от тази ужасия успя да чуеш? — попита Фаун тъжно.
— Почти цялата, скъпа. Съни махна ли се?
На лицето на Даг се появи странното изражение, което изникваше, когато използваше усета си.
— Отдавна, лельо Нати.
Фаун въздъхна облекчено.
— Даг, ти си добър човек, но трябва да поговоря с племенницата си. Защо не се поразходиш?
Той погледна към Фаун и тя му кимна.
— Ще ида да видя как е Копърхед.
— Иди.
Даг прегърна Фаун за последно, докосна с мокрите си от сайдера устни нейните и излезе.
На Фаун й се искаше да положи глава в скута на Нати и да се наплаче, но вместо това сложи пайовете да се пекат. Нати седна на кухненския стол и подпря ръце на бастуна си. И след малко Фаун вече й разказваше историята, като започна от глупавата си постъпка на сватбата и последвалия разговор със Съни.
— Знаех, че нещо те притеснява, скъпа — въздъхна Нати. — Опитах да поговоря с теб, но ти не искаше.
— Знам. Не съм сигурна дали съжалявам за това. Все пак сама си бях навлякла неприятности и трябваше сама да се оправя. Мислех, че нервите ми няма да издържат, ако не се махна.
Реши да не скрива нищо освен странния инцидент със споделящия нож на Даг. Не искаше да навлиза в сложни обяснения, а не беше нейна работа да издава тайните на Езерняците и особено тези на Даг. Вече осъзнаваше колко интимно нещо е за него костта на мъртвата му жена. Това бе единственото, за което я бе помолил да не говори.
Пое си дъх и продължи. Описа самотното пътуване до Гласфордж и ужасяващата среща с младия бандит и странния глинен. Първата си среща с Даг, който тогава й изглеждаше още по-страшен и от тях, но сега това й се струваше забавно. Изоставената ферма. Второто отвличане. Истинският ужас, който бе изпитала в ръцете на злината. Даг в пещерата и след това вечерта във фермата.
В крайна сметка главата й се озова в скута на Нати, макар че успя да ограничи плаченето до приглушено подсмърчане. Леля й я галеше както едно време, когато я успокояваше след някоя лоша шега на братята й.
— Тихо, тихо, милата ми.
Фаун обърса очите си в престилката и седна на пода до стола й.