— Моля те, не казвай на мама и татко тези неща. Все пак ще трябва да живеят със семейство Соуман. Няма смисъл да започваме вражда между семействата.
— Ех, скъпа. Хич не ми е приятно, че Съни ще се измъкне.
— Да, но не искам братята ми да разберат. Те ще се опитат да направят нещо на Съни и ще предизвикат неприятности или ще ми се подиграват, че съм била толкова глупава. А може би и двете.
— Не мисля, че дори братята ти са толкова глупави, че да се подиграват на такова нещо. — Нати спря и добави колебливо: — Освен може би Уит. Той е голям тъпчо.
Фаун се усмихна.
— Мисля, че си права за враждата — продължи леля й. — Е, добре. Ще си мълча, освен ако не се появят нови неприятности.
След това обещание Фаун си отдъхна.
— Благодаря. Разговорът с теб ми помогна повече, отколкото очаквах. — Премисли последните думи на Нати и продължи по-твърдо: — Ще замина с Даг. По един или друг начин.
Нати не се впусна във възражения.
— Аха. Този Езерняк е доста интересен. Разкажи ми повече.
Фаун, която се бе върнала към кухненската работа, беше доволна да говори на любимата си тема с някой, който не е отрицателно настроен.
— Срещнах патрула му в Гласфордж… — Описа Мари, Соун и Риила. Спомена бегло за Дирла, Ютау и Рази. След това й разказа за Саса и всички странни професии в града, които не включваха грижата за домашни животни. Стигна до поклона и неочаквания талант на Даг с дайрето, което накара Нати да се засмее. Фаун внезапно спря.
— Влюбена си в него до уши — каза Нати спокойно и след въздишката на Фаун продължи: — Стига де, момиче. Не съм чак толкова сляпа.
„Влюбена“. Думата изглеждаше твърде слаба. Едно време си бе представяла, че е влюбена в Съни.
— Нещо повече. Сигурна съм, че мога да му се доверя напълно.
— Така ли? След тази история мисля, че и аз съм почти влюбена в него. Не си била толкова радостна от много време, скъпа. От години.
Фаун почувства, че от сърцето й е паднал камък, и се засмя високо, после прегърна старицата и я целуна.
— Стига, стига, знаеш, че няма да е толкова лесно.
Пайовете вече бяха опечени. Майка й се върна да се заеме с останалата част от вечерята и я прати да издои кравите. Даг още не се бе върнал.
Даг се прибра в къщата, след като обиколи долния край на фермата. Отчасти искаше да се поразтъпче и отчасти искаше да се убеди, че Съни се е махнал. Младежът имаше високо самочувствие и си търсеше белята. Изхвърлянето му беше малко смел ход за сам Езерняк във фермерските земи, но въпреки болката в ръката Даг не съжаляваше. Страховете му, че Фаун може да се върне при първата си любов, се бяха стопили.
Едно време Съни бе държал звездната светлина в ръцете си, но я бе захвърлил в калта. Никога нямаше да си върне съкровището. Даг не можеше да му направи нищо по-лошо от това, което си бе направил сам. Той се усмихна и заряза мислите за Съни.
Фаун не беше в кухнята, над семейната вечеря се суетеше майка й. От другата стая се чуваше станът на Нати и той се отби да я види. Явно инцидентът със Съни нямаше да бъде обсъждан. Като цяло Даг бе облекчен от това.
Поздрави Трил и се опита да й помогне, почна да окачва с куката си разни съдове над огъня. Чудеше се по какъв начин един еднорък може да впечатли жената, която според Езерняшките термини беше глава на шатрата Блуфийлд. Трил го гледаше притеснено и накрая той се дръпна и седна в единия ъгъл, което сякаш я успокои. Опитът му да говорят за времето се провали, както и въпросът за пилетата. Даг не разбираше от домашни животни, освен от коне. Все пак успя да зададе няколко въпроса за сватбата на Флеч и фермерските обичаи, което всъщност беше главната му цел. Скоро откри, че най-добрият начин да поддържа разговора е като описва съответните Езерняшки обичаи.
— Тази пролет се бях притеснила, че Фаун си е харесала момчето на Соуман. Баща му и Джас Стоункроп се бяха уговорили отдавна, че Съни ще се омъжи за Вайълет и двете ферми ще се съединят. Ще е доста богато семейство. Ако Вайълет роди повече от един син, ще могат да разделят земята добре и няма да се налага по-малките да се махат, както са замислили Рийд и Ръш.
Близнаците бяха решили след сватбата на Флеч да се отправят към края на култивираната зона и да си разчистят нова земя. Засега обаче само говорели.
— Бащите ли уреждат браковете при вас?
— Понякога — усмихна се Трил. — По-често само така си мислят. Друг път пък трябва да бъдат убеждавани. Земята и наследството между децата, които не получават земя, трябва да бъдат записани при селския архивар, за да се избегнат бъдещи вражди.
Отново земя; всичко при фермерите се въртеше около земята. Дори останалите богатства се измерваха като неин еквивалент.