— Езерняшките двойки най-често се избират сами. Но се очаква мъжът да донесе дарове на семейството, към което се присъединява. Обикновено става дума за коне и кожи, но зависи какво друго е натрупал. — Даг добави сякаш случайно: — Аз имам осем коня. Останалите са в общата част, освен Копърхед, който има твърде зъл нрав. Трите кобили ги пазя за разплод. Жената на брат ми ги наглежда, заедно с нейните.
— Обща част ли? — попита Трил объркано.
— Ако човек има повече, отколкото се нуждае, не го задържа. Дава го в общата част, предимно за да се облагодетелстват младите патрулни, а лагерният писар води отчет. Много е полезно, когато сменяш лагерите, защото можеш да занесеш писмо и да си вземеш каквото ти трябва, вместо да мъкнеш всичко със себе си. На провинциалните събори на всеки две години писарите се срещат и сравняват отчетите, за да оправят баланса. Аз лично разполагам с голям кредит. — Не беше сигурен как да й обясни точно, но се надяваше, че ще разбере, че въпреки неугледния си вид не е никак беден. Почеса се по носа с извивката на куката. — След като загубих ръката си, ме пробваха като писар, но хич не ми се занимаваше с цифри. Предпочитам да пътувам.
— Значи можеш да четеш и пишеш? — Трил явно смяташе, че това е в негов плюс.
— Почти всички Езерняци могат.
— Хм, ти да не си най-възрастният в семейството?
— Най-малкият. С десет години. Но само един от братята ми е още жив. Майка ми много съжаляваше, че няма дъщеря, която да продължи името на шатрата й, но брат ми се ожени за една по-млада сестра от шатрата Уотърстрайдър, която се съгласи да приеме нашето име и да живее при нас. — „Виждаш ли, и аз си имам семейство. Един вид“. — Брат ми е много добър майстор. — Реши да не обяснява на какво. Правенето на споделящи ножове беше много важно за Езерняците и Дар беше високо ценен, но не биваше да го казва на Блуфийлд.
— Не ходи ли на патрул?
— Като по-млад ходеше. Почти всички го правят. Но уменията му са твърде ценни, за да патрулира.
— Ами баща ти? Той майстор ли беше, или патрулен?
— Патрулен. Даже умря по време на патрул.
— Някоя от онези твари, за които говореше Фаун, ли го е убила? — Даг не знаеше дали Трил е вярвала в злините преди, но сега определено изглеждаше убедена, че съществуват.
— Не. Опитал се да спаси един младеж от удавяне през зимата. Аз не бях там, патрулирах в друга част и научих чак след време.
— Удавил се е? Изглежда малко странно за един Езерняк.
— Не. Не точно. Получил треска на дробовете и умрял след четири дни. — Всъщност бе умрял, дарявайки смъртта си. Двамата му другари, които се бяха опитали да го откарат до лагера, го бяха заварили сгърчен над ножа му. Даг така и не бе успял да разбере дали е взел това решение съзнателно, или в състояние на делириум. Все пак ножът бе стигнал до него и той го бе използвал срещу една злина преди три години, близо до Кет Лик.
— О, да, треската е лошо нещо — отвърна Трил със съчувствие. — Една от лелите на Сорел почина миналата зима. Моите съболезнования.
— Беше преди единадесет години — сви рамене Даг.
— Бяхте ли близки?
— Не особено. Като бях малък, него все го нямаше, а после и аз заминах. Бях по-близък с баща му. Дядо имаше болно коляно, също като Нати, и си стоеше в лагера, помагаше в отглеждането ми. Ако бях загубил крак вместо ръка, сигурно и аз щях да правя същото за децата на брат ми. — „Или вече щях да съм дарил смъртта си“. — Има ли… едноръки фермери?
— О, да. Случват се злополуки. Но хората се справят. Познавах един мъж с дървен крак. Но никога не бях чувала за приспособление като твоето.
Майката на Фаун вече свикваше с присъствието му и не подскачаше при всяко негово движение. Даг предполагаше, че по-лесно ще убеди диво животно да се храни от ръката му, отколкото да спечели симпатиите на семейството. Но все пак имаше прогрес. Чудеше се дали не трябваше да започне с бащата на Фаун вместо с майка й. Всъщност нямаше значение, така или иначе трябваше да очарова всички, ако искаше да постигне успех.
Останалите се появиха скоро. Фаун носеше две ведра на кобилица и миришеше на крави. Тълпата, в която тази вечер липсваше Кловър, се настани на масата и се зае с щедрите порции боб с шунка, царевичен хляб, бисквити, сладка, сайдер и мляко. За известно време нямаше разговори. Даг не обръщаше внимание на това как го гледат, докато се бореше с бисквитите с прибора си за хранене. Доколкото бе проумял, Трил бе доволна, че ги е харесал. Поне нямаше нужда да се преструва, макар да бе готов да го направи.
— Къде ходи, докато доях? — попита го Фаун.
— Слязох до реката и се поразходих. С радост ви казвам, че наоколо няма следи от злина, макар че не съм и очаквал. Тази местност се патрулира често.