— Наистина ли? Никога не съм виждала патрули наоколо.
— Прекосяваме населените местности през нощта, за да не безпокоим хората. Няма как да ни забележиш.
Татко Блуфийлд го погледна любопитно. Може би през годините не всички патрули бяха минали незабелязано.
— Някога минавал ли си през Уест Блу? — попита Фаун.
— Напоследък не. Когато започвах, на петнадесет години, обикаляхме доста по тези земи и може да съм минавал. Вече не си спомням.
— Може да сме се разминавали, без да знаем.
— А, не. Не и тогава. Когато станах на двадесет, ме пратиха в лагер близо до Фармър Флатс и започнах първата си обиколка около езерото. Нямаше ме осемнадесет години.
— О!
— След това съм обикалял тази провинция, но не съм минавал оттук. Все пак територията не е малка.
Баща й се облегна и го изгледа внимателно.
— Колко си стар, Езерняко? Предполагам, че си доста по-възрастен от Фаун.
— Правилно предполагаш.
Мъжът продължи да го гледа. Дрънченето на вилиците и чиниите намаля.
Сега ли му беше времето? Рано или късно трябваше да го каже. Даг прочисти гърлото си, за да не звучи твърде силно или твърде пискливо.
— Петдесет и пет.
Фаун се задави със сайдера. Трябваше да я погледне и да изчака да отпие. Сега не можеше да я потупа по гърба. Все пак тя се оправи бързо.
— Извинявам се. Влезе ми в кривото гърло. — Тя го изгледа малко разтревожено. Даг се надяваше, че не е с ужас.
— Татко е на петдесет и три.
Това беше малко лошо, но щяха да го превъзмогнат.
— Изглеждаш на четиридесет — обади се Трил.
— Фаун — продължи мрачно баща й — е на осемнадесет.
Фаун бе затаила дъх.
Даг се помъчи да не се усмихне. Беше му трудно, след като тя едва сдържаше емоциите си.
— Наистина ли? Каза ми, че е на двадесет. Макар че от моята позиция разликата не е кой знае каква.
Тя отпусна тъжно рамене. Но погледите им се срещнаха и тя за малко щеше да се засмее.
— Тя има навика да послъгва. Опитах се да я оправя с бой. Май трябваше да я бия повечко.
„Или по-малко“.
— Семейството ми е много дълголетно — заговори Даг. — Дядо ми беше много жизнен до края. Почина на повече от сто години. — Всъщност сто двадесет и шест, но нямаше нужда да доразбунва масата. Братята отново го гледаха с тревога. — Например, ако с Фаун се оженим, ще остареем приблизително заедно. Стига да няма злополуки или тежки болести.
Ето, беше казал магическата дума — „женитба“. Преди много време беше направил нещо подобно. Макар че ситуацията беше по-друга. Семейството на Каунео бе безкрайно по-различно. Но ужасът, който изпитваше, бе същият.
— Езерняците не се женят за фермерски момичета — изръмжа баща й.
Не можеше да стисне ръката на Фаун за кураж. Можеше само да я сръчка с прибора за хранене, което едва ли щеше да има благоприятни резултати. Все пак я погледна. Дали щеше да скочи заедно с него от тази скала? Очите й бяха ококорени. И прекрасни. Може би леко ужасени. Той си пое дъх.
— Аз искам. И ще го направя. Може ли да се оженя за Фаун?
Седем смаяни погледа. И най-шумната тишина, която Даг бе чувал.
15.
Фаун се възползва от момента, докато останалите бяха още потресени.
— И аз искам, Даг! — И си пое дъх.
След това, разбира се, се разрази буря.
Фаун смяташе, че Даг би трябвало да спечели членовете на семейството й един по един, вместо да се изправи така срещу всички. След това забеляза, че мама и леля Нати не се включват във възраженията. Даже когато татко се обърна към мама за подкрепа, тя запази мълчание, което явно го изнерви. Леля Нати само се усмихваше. Може би Даг бе свършил нещо полезно през деня.
В опит също като баща им да обиди Даг на тема възраст Флеч викна:
— Ние не обичаме хората, които крадат пеленачета, Езерняко.
— Всъщност не съм сигурен дали той краде пеленачета, или тя обира гробове! — намеси се Уит с обичайния си подигравателен тон.
Даг се намръщи, но поклати глава и каза:
— Това беше добро, Уит.
Фаун кипна и заплаши, че ще сервира пая на Уит на главата му, а още по-добре главата му на подноса. Мама се намеси и й се скара, така че Уит постигна двойна победа. Фаун мразеше да я карат да се чувства и да реагира като дванадесетгодишна, след което да я обвиняват, и то съвсем справедливо. Имаше чувството, че скоро ще се разреве и ще започне да се търкаля по пода. Но това въобще нямаше да й помогне. Тя си пое дъх и се успокои.
— Чувал съм, че Езерняците нямат земя и не работят, освен може би ходенето на лов — продължи да напада Флеч. — Ако се целиш в зестрата на Фаун, нека ти кажа, че тя няма да получи земя.