Леля Нати се появи на вратата на стаята за тъкане.
— Е, патрулен. Май ти беше доста зле.
— Да, госпожо — отвърна Даг сухо.
— Фаун, вземи някаква светлина и елате. — Тя изчезна в тъмното. Тътреше крака, защото обичаше да има звуци за компания.
Фаун се обърна към Даг. Отблясъците на огъня бяха оранжеви по кожата и жълтеникави по бялата му риза, а очите му бяха тъмни. Изглеждаше уморен и объркан, но й се усмихна окуражително.
— Готов ли си?
— Не съм сигурен, но пък съм любопитен. Това не е най-доброто качество на патрулния, но какво да се прави.
Тя запали един свещник и поведе. Даг се надигна с пъшкане и тръгна след нея.
— Затвори и двете врати, скъпа — провикна се Нати от спалнята. — Така няма да ни шумят.
„Нито да ни чуват“. Фаун затвори вратата на кухнята с крак и заобиколи багажа на Даг и тъкачния стан. Нати беше седнала на тясното си легло в спалнята. Фаун остави свещника на масичката, запали още няколко свещи и се върна да затвори вратата. Даг седна на другото легло с лице към Нати, а Фаун се настани от лявата му страна.
— Тук сме, лельо Нати — каза Фаун.
— Госпожо — добави Даг.
Нати се подпря на хурката си, перлените й очи сякаш проникваха в тях.
— Е, патрулен. Ще ти разкажа една история. След това ще ти задам един въпрос. После ще решим какво ще правим.
— На ваше разположение съм — отвърна Даг с онази учтивост, която използваше, когато бе леко притеснен.
— Ще видим — изсумтя тя. — Знаеш, че не си първият Езерняк, когото срещам.
— Усетих го.
— Животът ми беше предимно скучен. Живея в тази къща, откакто Трил се омъжи за Сорел преди тридесет години. Рядко напускам фермата, освен през някой пазарен ден, когато ходим до Уест Блу.
Всъщност Нати го правеше редовно, защото снабдяваше селото с качествени платове и надаваше ухо на селските клюки. Фаун все пак реши да не прекъсва тази… история, или каквото там беше. Спомен може би?
— Лятото, преди да се роди Фаун, беше много тежко. Майка й беше болна, момчетата непослушни, а баща й се скъсваше от работа както обикновено. Аз не можех да спя добре и затова нощем, след като заспяха, ходех в гората. По това време от момчетата не можеше да се очаква никаква помощ.
Фаун си ги представи между три и десетгодишни и потръпна.
— Събирах корени и билки, за лекарства и бои. Пред нощта е по-спокойно и ароматите са по-различими. Тогава специално търсех див джинджифил, за да направя чай за стомаха на Трил. Както и да е, през онази нощ паднах и си изкълчих лошо глезена. Опитах да викам за помощ, но бях твърде далече от фермата, за да ме чуят.
Наистина, гората на север оттук се простираше почти на три мили, чак до следващата ферма. Фаун кимна.
— Мислех, че ще лежа така до сутринта, докато не открият, че ме няма, но чух шум. Боях се да не е някой вълк или мечка, но беше патрулен Езерняк. Отначало си мислех, че по-добре да беше мечка, но той се оказа приятен младеж. Докосна глезена ми с ръце и успокои болката чудодейно. След това ме занесе до къщата. Тогава наистина бях по-кльощава. Не беше толкова висок като теб — тя кимна към Даг, — но беше достатъчно здрав. И имаше красив дълбок глас, почти като твоя. Той ми обясни, че е от някакъв лагер далеч на изток и че това е първият му патрул. Мисля, че беше самотен и тъжеше за дома. Нахраних го тихо в кухнята, а той ми превърза глезена.
— Не знам дали ме възприе като изгубената си леля, или беше по-скоро като момче, намерило птиче с наранено крило, но на следващата вечер чух тропане по прозореца. Беше донесъл лекарства за крака ми и за корема на Трил. Този път обаче не остана. Поне лекарствата свършиха чудесна работа. — Тя въздъхна, потопена в скъпите спомени. — Той замина и не мислех за него, докато след около година не чух отново тропане по прозореца. Седнахме на задната веранда. Беше доволен, като чу, че Трил те е родила нормално, Фаун. Беше ми донесъл няколко малки подаръка, а аз му дадох плат и храна. На следващото лято вече го очаквах.
— На следващата година дойде още веднъж, но не беше сам — продължи тя. — Водеше невестата си, за да ми я покаже. Беше много горд с нея. Показа ми техните Езерняшки брачни гривни, мисля, че ги наричат обвързващи. Аз се интересувах от всякаква работа с нишки, въженца и панделки, както и от тъкане и плетене. Оставиха ме да ги подържа и да ги почувствам. Това не бяха прости плетени гривни. Бяха магически.