— Да — отвърна Даг тихо и Фаун го погледна любопитно. — Всеки от двамата влага по малко от собствената си същност в своята. След това обвързващата церемония слива същностите им и те си разменят гривните.
— Наистина ли? — Фаун опита да си спомни дали е виждала такива гривни на патрулните в Гласфордж. Да, Мари със сигурност имаше, както и няколко от по-възрастните. Тогава си мислеше, че са най-обикновени украшения. — Те правят ли нещо? Можеш ли да пращаш съобщения?
— Не. Но ако единият умре, другият усеща, защото същността изчезва от връвта. Често се махат в опасни ситуации, макар че, ако се повредят, може да се направят нови. Ако единият от семейството е на патрул, другият обикновено си носи гривната. Просто… за да знае. Когато се случи с другия, за онзи, който патрулира, е по-шокиращо, защото как да очакваш, че… Виждал съм подобно нещо два пъти. Не е хубаво. Патрулният се освобождава веднага, стига да е възможно. Много е неприятно да знаеш, че нещо се е случило, но да не знаеш как и да осъзнаваш, че вече си закъснял. Молиш се гривната да е изгоряла при пожар или нещо подобно, но така само подхранваш агонията си. Когато се събудих в лазарета след…
В стаята беше толкова тихо, че Фаун си помисли, че може да чуе пламъчетата на свещите.
— Знаеш ли, или трябва да довършваш такива изречения, или да не ги започваш — каза тя и го погледна.
Той въздъхна и кимна.
— Мисля, че мога да го кажа. В противен случай няма смисъл… Както и да е. Исках да кажа, че когато се събудих след Вълчи хребет с отрязана ръка, бях изгубил и гривната на Каунео, защото я носех на нея. Явно бе останала на хребета. Тогава не бях на себе си и исках да отида, да я намеря. Не искаха да ми кажат, че е мъртва, преди да съм се възстановил, но им се наложи. Не им повярвах. Просто исках да намеря гривната и да им докажа, че грешат. След време се пооправих.
Докато разказваше, гледаше настрани. Фаун бе затаила дъх. Даг я погледна и се усмихна, посегна и я докосна по ръката, но се намръщи от болка.
— Това беше много отдавна.
— Преди да се родя.
— Точно така. Не знам защо, но това ми звучи по-успокоително.
Нати беше извила глава и го слушаше внимателно.
— Знам едно нещо, патрулен — заговори тя, след като усети, че Даг няма да продължи. — Без тези гривни ти не си женен според Езерняшките обичаи.
Той кимна, но после се сети, че трябва да говори.
— Да. Така да се каже, те са видимото доказателство за брака. Като записването в селския архив и подписването в семейната книга, пред свидетели. Обвързващите гривни са в центъра на церемонията. Храната, танците и музиката, както и споровете между роднините, са просто добавка.
— А-ха — възкликна Нати. — Ето това е проблемът. Защото ако Фаун застане в гостната и размените обещания, и се подпишете, както каза, тя ще е омъжена, но ти няма да си женен. Та ето какъв е въпросът ми. Какво си намислил и как ще се погрижиш нещата да не се извъртят и да не я зарежеш обляна в сълзи?
Фаун се зачуди защо всички го държат отговорен за нейните бъдещи сълзи, а не обратното. Вероятно имаше нещо общо с проклетата разлика във възрастта. Някак си й се виждаше нечестно.
Даг помълча известно време.
— Когато тръгнах за насам, нямах планове за сватба. Но скоро видях колко малко ценена от семейството си е Искрицата. Присъстващите правят изключение — побърза да добави той. Нати кимна мрачно. — Не че не я обичат или не се грижат за нея. Просто не я виждат такава, каквото е. Както аз я виждам. Те нямат усет, но все пак. Може би миналото замъглява погледите, може би не са я поглеждали скоро, а може и никога. Не знам. Но бракът сякаш повдига статута на една фермерска жена. Мислех, че мога да го направя за нея съвсем лесно. Поне така изглеждаше. Вече не съм сигурен. Но бях съвсем искрен за зестрата и овдовяването.
— На мен ми изглежда като празен подарък, патрулен.
— Да, само че не мога да извърша обвързване тук. Дори не мога да изплета гривна. Трябват две здрави ръце, а аз нямам нито една. Освен това не съм сигурен дали Фаун би могла да си направи, а и няма кой да направи свързването. Мислех, когато стигнем лагера, да опитам обвързването, въпреки трудностите.
— Мислиш ли, че семейството ти ще се зарадва?
— Не — отвърна той честно. — Сигурно ще са против. Но досега съм преодолявал всичко, срещу което ме е изправял животът.
— Прав е, лельо Нати — осмели се да каже Фаун.
— А какво ще стане, ако я изхвърлят? Както е ставало в други случаи.
Даг отново замълча за известно време.
— Тогава ще тръгна с нея.
— Ще се махнеш от хората си? Би ли могъл? — учуди се Нати.
— Не и по избор. — Свиването на раменете не можеше да прикрие тревогата му. — Но ако решат да скъсат връзките си с мен, не мога да ги спра.