За щастие таванът беше достатъчно висок. Предното помещение беше нещо средно между хол и училищна шатра в лагера, с полици, напълнени с навити пергаменти и подвързани книги. Явно архивът се простираше и в останалите стаи. През задната врата се появи и самият архивар, който, ако се съдеше по изцапаните му с пръст колена, се занимаваше с градинарство. Беше възрастен, с остър нос и сериозен корем и се представи като Шеп Соуър.
Поздрави семейство Блуфийлд като стари приятели и бе наистина поразен от Даг.
— Бре, бре, бре — каза, когато Сорел обясни целта на посещението им. — Значи е вярно! — Наперената му жена също дойде, огледа Даг, направи реверанс и отмъкна Трил настрани.
Регистрацията всъщност не беше сложна. Състоеше се в това архиварят да намери съответната подвързана с кожа книга, да я остави на масата, да отгърне на поредната страница и да нанесе новите редове. Искаше имената на родителите на двойката, макар че написа тези на Фаун, без да се замисля. Поколеба се, когато Даг му каза рождената си дата. Погледна го учудено и го помоли да повтори. Сорел му обясни брачните договорки, за да бъдат записани правилно, и отговори на няколко уточняващи въпроса.
Някъде по това време Даг разбра, че тази услуга си има цена и че се очаква да я плати младоженецът. За щастие си беше взел кесията, а още по-хубавото бе, че разполагаше с достатъчно монети. Накара Фаун да извади кесията и да плати. Очевидно за тези, които не разполагаха с пари, имаше и други възможности за плащане.
— Често идват хора, които не могат да пишат — обади се Соуър и кимна към превръзката на Даг. — Аз го написвам вместо тях, а те слагат кръстче и свидетелите го потвърждават.
— Минаха шест дни, откак си счупих ръката. Мисля, че ще се справя — каза Даг. Остави Фаун да се подпише първа, след това я помоли да топне перото и да го мушне в пръстите му. Болеше, но се търпеше. Почеркът му не беше от най-добрите, но се четеше. При този признак на грамотност архиварят като че ли се учуди.
Жена му и майката на Фаун се върнаха. Госпожа Соуър — вече го гледаше още по-учудено — се наведе над рамото на мъжа си и прочете на глас:
— Даг Редуинг Хикори Олеана.
— Олеана ли? — попита Фаун. — Това не съм го чувала.
— Значи ще се казвате госпожа Фаун Олеана, така ли? — обади се архиварят.
— Всъщност това е името на провинцията — отвърна Даг. — Редуинг е това, което вие наричате фамилия.
— Фаун Редуинг — опита се да експериментира Фаун. — Ха!
Даг се почеса по челото с куката.
— Още по-объркващо е. Според Езерняшкия обичай мъжът взема името на шатрата на жената. Тоест аз ще стана… Даг Блуфийлд Уест Блу Олеана.
Сорел изглеждаше ужасен.
— И какво ще направим? Ще си разменим имената? — попита Фаун объркано. — Или ще вземем и двете? Редуинг-Блуфийлд. Редфийлд? Блууинг? Е… имаме няколко дни да помислим.
Сорел и Трил се спогледаха и се подписаха отдолу. Датата бе уговорена за първия момент — след обичайните три дни изчакване, — в който архиварят щеше да е на разположение. За облекчение на Фаун това се оказа следобедът на третия ден.
— Бързате ли? — попита меко Соуър и погледна корема на Фаун. Даг не загря веднага какво точно пита.
— За съжаление вкъщи ме очакват много задължения — отвърна Даг и прегърна Фаун през раменете. Всъщност, докато не му зараснеше ръката, щеше да е толкова безполезен в лагера, колкото и тук. Нямаше значение на кое място щеше да се излежава и да се ядосва. Но все пак си оставаше и притеснителният въпрос със споделящия нож, въпреки че напоследък му се бяха струпали други проблеми.
Когато Даг, Фаун и родителите й излязоха, от прозореца на Соуър се отдръпнаха трима души и се престориха, че просто минават. От другата страна на улицата две млади жени бяха привели глави и хихикаха. Групата младежи пред кръчмата се размърда и се прибра вътре — двама особено бързо.
— Това не беше ли Съни Соуман? — намръщи се Сорел.
— А с него май беше Рийд? — каза Фаун.
— Тука бил значи цяла сутрин! — възкликна Трил. — Жив ще го одера.
— Фермата на Соуман е втората на юг след селото — поясни Фаун.
Даг кимна. Доколкото бе разбрал, почти цялото село се събираше в кръчмата. Съни сигурно бе осъзнал, че тайната му е запазена, в противен случай едва ли щеше да има добри отношения с близнаците. Дали някои от тези нехранимайковци не бяха приятелите, с които го бе заплашил? Или това бе празна заплаха? Не можеше да прецени. Във всеки случай едва ли щяха да направят нещо на Фаун в присъствието на братята й.