Всички се качиха в каруцата и Сорел подкара коня в тръс. Уест Блу остана назад.
„Три дни“. Нямаше причина тази фраза да кара стомаха му да се преобръща, но… „Три дни“.
След обяда Даг заряза фермерските обичаи, за да обърне малко внимание на своите. Двамата с Фаун тръгнаха на обиколка из фермата.
— Какво всъщност ще търсим? — попита тя, когато я поведе към старата плевня.
— Няма точна рецепта. Неща за предене, със сантиментална стойност, за да уловят по-лесно същността ни. Косата, да речем, винаги става, макар че моята е малко къса. Конските косми ще добавят дължина и здравина. Използват ги не само за брачни гривни.
Фаун започна да събира косми от опашките и гривите на Грейс и Копърхед. Даг се беше облегнал на преградата и нежно напомняше на жребеца за тяхното споразумение, че ще се отнася добре с Фаун, ако не иска да нахрани вълците. Конете разбираха повече чрез асоциации, а неговият не беше от най-умните, но с помощта на усета си Даг успя да му втълпи идеята. Копърхед изтърпя скубането на космите и даже взе парче ябълка от ръката на Фаун, без да се противи.
В земите на Блуфийлд нямаше водни лилии, но за радост на Даг намериха един дренажен канал, покрит с папур, в който гнездяха червенокрили косове. Даг държеше на куката обувките на Фаун и я окуражаваше, докато тя отвратено джапаше из калта и събираше пера и мъхчета от папура. След това отново започнаха да обикалят полето. Не беше сезонът на млечната трева и стеблата бяха безполезни, но все пак откриха няколко растения от миналата есен, които не бяха цъфнали. Скоро Даг обяви, че са събрали достатъчно неща.
Отнесоха всичко в стаята за тъкане. Нати беше приготвила своите предложения: лен за здравина, малко памук, закупен от южния бряг на река Грейс, за мекота и малко коприва за блясък, всичките боядисани в тъмен цвят. Фаун стисна устни и се зае с косата, като започна от Даг. Беше много внимателна, но не защото не искаше да го пореже, а защото се стараеше да не изглежда като плашило в деня на сватбата. След това взе едно малко огледало и внимателно отряза няколко от къдриците си. Даг я наблюдаваше внимателно и броеше часовете, откакто за последно си бяха легнали заедно. Нямаше търпение това да се случи отново. Само три дни…
Фаун смеси съставките в две кошници и изчака, затаила дъх, леля Нати да ги опипа намръщено и да обяви, че са готови за следващата стъпка. Оформянето на толкова различни неща в нишка беше много нежна и пипкава работа и накрая дори пръстите на Фаун се измориха.
След вечеря се заеха със самото предене. Мъжете от семейството вероятно си мислеха, че тримата се занимават с някакъв Езерняшки обичай, за да задоволят Даг, но пък бяха добре обучени и нямаха намерение да безпокоят Нати във владенията й, така че се пръснаха по разни задачи. Трил разтребваше кухнята и понякога ги поглеждаше, но не казваше нищо.
След известно обсъждане решиха Фаун да преде, защото според Даг така се увеличаваше шансът да предаде част от същността си на връвта, въпреки че Нати щеше да се справи по-добре. Фаун каза, че ще работи на чекръка, защото й е по-лесно. Всъщност щом нагласи материалите и започна, нещата потръгнаха по-бързо, отколкото очакваше Даг. Накрая тя гордо подаде на леля си двете кълбета с груба двойно усукана нишка, нещо средно между прежда и тетива.
— Нати щеше да го направи по-гладко — въздъхна Фаун.
— Това ще свърши работа — отвърна леля й, въпреки че напипваше неравностите.
— Продължаваме ли? — попита нетърпеливо Фаун. Вече се бе стъмнило и работеха на свещи.
— По-добре да си починем до сутринта.
— Аз съм добре.
— А аз ще съм по-добре на сутринта, Искрице. Хайде, смили се над стареца.
— О, добре. Работата със същността те изцежда здраво. Пак ли ще стане като с купата?
— Не. Този процес е по-естествен. Правил съм го. Е, всъщност майката на Каунео се занимаваше с преденето, защото ние не знаехме как. Но пък заплитането и обвързването го правихме сами.
— Тази нощ няма да мога да заспя.
Всъщност можа, но чак след като леля й й се скара, че шава като дървеница. Лекият й кикот беше последният спомен на Даг от тази нощ.
На другия ден след закуска и след като останалите се махнаха, се събраха отново в стаята за тъкане. Този път Даг затвори вратата. Примъкнаха пейката от верандата, за да може Фаун да седне, а Даг да застане зад нея. Нати се настани до коляното й, слушаше, леко килнала глава, и се опитваше да разтвори максимално слабия си усет. Фаун се упражни на някаква връв от четири нишки, изплетена по метод, който имаше еднакво име сред фермерите и Езерняците.