Едва когато се върна на изходната си позиция, той чу одобрителните викове на множеството и разбра, че е хвърлил Хардгрейв от коня. Обърна Дракон, грамадният боен жребец изцвили и се изправи на задните си крака. Господарят му захвърли счупеното копне и притичалият Джейк му подаде меча.
Рицарят препусна като светкавица към противника си, който стоеше в пясъка с вдигнат меч. Само на няколко крачки от Хардгрейв Уоруик скочи от седлото и прочете бесния гняв във воднистосините очи на виконта.
Този гняв означава поражение за него, каза си Уоруик и парира с лекота силния начален удар на виконта. Чу се звън на стомана.
— Един ден ще ви убия, Чатьм — изфуча Хардгрейв.
— До днес не съм имал причини да се боя от вас.
Двамата отскочиха назад, Хардгрейв нападна прибързано и Уоруик веднага се възползва от предимството си. Той избягна нападението, опря острието на меча си в оръжието на противника си и с лекота го изби от ръката му. Когато виконтът се втурна да го вдигне, Уоруик му подложи крак.
Хардгрейв загуби равновесие и се просна в цялата си дължина на земята. Уоруик направи крачка напред и опря острието на меча си в гърлото му.
— Браво! — извика кралят. Без да бърза, Уоруик прибра оръжието си в ножницата. Хардгрейв скочи и макар и неохотно, протегна ръка на противника си. Двамата се погледнаха с омраза, после се запътиха към краля и коленичиха.
— Добре свършено! — усмихна се владетелят. — Лорд Чатъм, оспорваната земя е ваша. А вие, лорд Хардгрейв, обещахте, че ще приемете без възражения решението ми. Довиждане, господа, ще видя и двама ви на банкета.
Уоруик стана, поклони се и изсвири през зъби, за да повика Дракон. Вместо да се върне в палатката си, той препусна към гората, за да намери малко хладина и спокойствие. Слезе от седлото на брега на едно поточе, свали шлема си и жадно се напи. После се освободи от ризницата, излегна се в тревата и се наслади на гъстата сянка. Славеите пееха, листата на дърветата тихо шумоляха. Толкова рядко му се случваше да преживее подобни мирни мигове. Очите му се затвориха и той заспа.
Не знаеше колко време е спал, когато изведнъж се изправи объркано. Някакъв шум от другата страна на потока го беше събудил. Той присви очи и се взря напрегнато във вечерния здрач, който бавно се спускаше над гората. До ушите му достигна гневен женски глас:
— Не! Никога! Убиец!
— Напротив, красива наследничке — отговори някакъв мъж и се изсмя заплашително. — Сега баща ти е мъртъв, а моят баща става твой настойник и управител на земите ти. И може да докаже, че двамата с баща ти сте искали да убиете краля.
— Мръсни лъжи! — отговори раздразнено жената.
— Съдиите ще кажат друго. Все още имаш възможност да избираш: моята закрила или секирата на палача.
— Върви в ада! Презирам те!
Дълбока тишина последва тези предизвикателни думи и Уоруик се запъти безшумно към брега. Трябваше да разбере какво става там. Навлезе във водата, но преди да достигне отсрещния бряг, жената изкрещя някакво проклятие, чу се шум от чупещи се клони и фигурата й изникна иззад храстите. Уоруик не можа да види лицето й, тя беше само неясен силует в здрача. Като видя непознатия, жената спря изненадано. Тъмната й коса блещукаше червеникава. Освен това Уоруик можа да види, че е млада, висока и стройна, с добре оформени, пълни гърди. Без да каже дума, той й протегна ръка. Тя нададе задавен вик, скочи във водата и заплува като риба.
— По дяволите, момиче, искам да ви помогна! — извика Уоруик и се втурна към мястото, където беше изчезнала. Затърси я, но напразно. Дали пък не се беше удавила?
Най-после той излезе на брега, където търпеливо го чакаше Дракон, събра снаряжението си, метна го на гърба на коня и излезе от гората. Но не можа да забрави случилото се. Или всичко беше само сън?
Когато наближи палатката си, Джейк изскочи насреща му.
— Ах, милорд, да знаете какво изпуснахте — покушение срещу краля! Какво вълнение настана! За щастие Негово величество дори не е ранен. Аз самият не видях нищичко. Доколкото разбрах, някакъв парламентарист, който бил противник още на Чарлз I, се върнал в двора с намерението да убие сина му. Но бил открит навреме и пронизан с меч. Негово Величество бил доста засегнат от случилото се, но наредил тържествената вечеря въпреки това да се състои.
Стъписан, Уоруик смръщи чело. Покушение срещу краля? Въпреки съпружеската си невярност Чарлз II беше почтен, умен, весел мъж — и добър приятел.
Трябваше лично да се увери, че кралят е жив и здрав. А и съпругата му Женевиев сигурно вече се тревожеше къде е изчезнал.
Късно вечерта той влезе в полутъмната стаичка, съседна на спалнята, която му беше отредил главният кралски разпоредител Риймс. С доволна въздишка се отпусна на богато резбования стол пред камината, в която пламтеше буен огън. Най-после този дълъг ден беше свършил.