Ондин се учуди безкрайно, когато графът застана на нейна страна.
— Лейди Ондин е господарка на дома, Матилда, и тя има право да живее в обстановка, която й харесва.
Макар че изпита дълбоко съчувствие към отчаяната икономка, Ондин знаеше, че не може да продължи да живее с вещите на Женевиев. Затова сухо подчерта, че предишната господарка е мъртва и няма да се върне никога.
Матилда избухна в плач и Ондин се опита да я утеши. В края на краищата двете се прегърнаха и сключиха примирие.
ОСМА ГЛАВА
Една нощ Ондин се събуди след поредния кошмар. Ужасяващата сцена в коридора на Уестчестър отново беше оживяла в съзнанието й…
Баща й, дукът на Рочестър, беше изпаднал в немилост, защото, макар да бе протестирал срещу обезглавяването на стария крал, приживе осъждаше автократичната му политика. Чарлз II обаче му подаде ръка за помирение и го покани да присъства на турнира.
В онзи злокобен ден регентът разговаряше любезно с Рочестър, с дъщеря му Ондин, несъщия й чичо и сина му Раул. Петимата вървяха бавно по един дълъг коридор. Дори стражите се държаха настрана, за да не пречат на непринудения разговор.
Изведнъж проблесна стоманено острие. Раул се престори, че се бие ожесточено с бандата на Ондин, викайки, че дукът е извадил оръжие да прониже краля. Чичо и се хвърли върху предполагаемия заговорник и хладнокръвно го прониза с камата си.
Кръвта… тя беше навсякъде. Умиращият дук пошепна в ухото на дъщеря си, че твърде късно е осъзнал какво му се готви и че тя трябва да бяга, за да не попадне под властта на чичото-предател.
Стражите се развикаха и хукнаха след нея. Раул настигна Ондин и изсъска в ухото й, че има доказателства за заговор срещу краля, в който участвали и тя, и баща й. Можел да представи писма с нейния и на баща й почерк, но нямало да го направи, ако тя се съгласяла да стане негова жена. Раул, о, Господи…
Шумът от чупещо се дърво се смеси със задавените й стенания. Отчаяна, тя се опита да се изтръгне от мъглата на кошмарния сън.
Блесна светлина, две силни ръце се сключиха около раменете и.
— Ондин, Ондин… — Нежни пръсти се заровиха в косата й и когато отвори очи, Ондин се уплаши още повече. Съпругът й беше в спалнята й и я притискаше до своите силни, голи гърди. — Какво стана? Видяхте ли нещо? Чухте ли някакъв шум?
— Не… — Смутена, тя скри лице в ръцете си. — Много съжалявам, че ви събудих, милорд. — Докато се беше мятала в съня си, тя беше избутала завивката, нощницата й се беше вдигнала до над коленете и тя усещаше почти болезнено топлите бедра на Уоруик, притиснати до нейните. Издърпа надолу нощницата си и плахо проговори: — Нищо ми няма. Само сънувах.
— Пак ли Нюгейт?
— Да. И въжето на палача.
— Скоро тези сънища ще престанат да ви измъчват. Затворете очи, аз ще бдя над съня ви. — Той се изтегна до нея и я притисна по-силно в прегръдката си. Ондин не се помръдна, но как би могла да заспи, когато той милваше главата й и тя усещаше биенето на сърцето му до бузата си? Лека-полека нежната милувка и тихият глас на Уоруик я приспаха и тя повярва, че сънищата са само фантазия.
На сутринта мъжът й беше изчезнал. Докато се къпеше и закусваше, Ондин все повече се ядосваше на слабостта, която бе показала през нощта. За да избяга от страшните сънища и духовете на Чатъм Менър, тя реши да излезе на езда. Със или без позволението на Уоруик.
Когато излезе от покоите си в коридора, тя видя Джейк да седи на един стол. Наведен, той остреше грижливо една от камите на господаря си. При появата на Ондин скочи, уж изненадан, и се поклони.
— Добро утро, графиньо.
— Добро утро, Джейк. — Тя намери усмивката му любезна, но и малко странна, и изведнъж разбра, че Уоруик му е заповядал да я охранява. Дребният мъж умееше да остава незабелязан и досега не й беше дошло на ума, че е обект на толкова грижи.
— Добре ли сте, милейди?
— О, да. Тук се чувствам много по-добре, отколкото в гората — или в Тайбърн с въже на шията.
Момъкът бързо сложи пръст на устните си и очите му запламтяха.
— Тихо, милейди! Някои стени имат уши.
Ондин се усмихна спокойно.
— Да не говорите за духовете?
— Духове ли? Не вярвам в тях.
— Аз също, но сега се нуждая от чист въздух. Някъде наблизо ли е лорд Чатъм?
— Не, милейди. Да го потърся ли?
— Не е нужно. — Без да го уведоми какво е намислила, тя забърза към стълбата. Дали щеше да я последва?
Ондин излезе от къщата през западния вход и бавно закрачи към обора по алеята, оградена с розови храсти. Няколко пъти се обърна, но никъде не откри Джейк. Въпреки това усещаше, че е наблюдавана.