— Не се тревожете, Матилда. Обещавам ви, че с мен няма да се случи нищо лошо.
— Дано — рече тихо Матилда. — А сега изяжте супата си. Малкото трябва да расте здраво и силно. Ако имате нужда от нещо друго, повикайте ме, все едно по кое време.
— Благодаря ви, Матилда.
— Няма да си отида, докато не се нахраните.
Ондин изяде послушно супата си и изпи чаша чай. Матилда прибра дрехите, които господарката й беше разхвърляла из стаята, и ги нареди грижливо в гардероба.
— Така. А сега си починете, Ондин.
— Да, обещавам ви. — Ондин помълча малко и попита: — Кой присъстваше, когато съпругът ми съобщи новината?
— Джъстин, Клинтън и няколко прислужници. Всички се зарадваха много. Джъстин избухна в смях и заяви, че брат му очевидно не си е губил времето и че ужасно му завижда. Но вие знаете, че момчето ви обожава.
— Наистина ли? И какво друго казаха?
— Ами… — Матилда посърна изведнъж и избягна погледа на господарката си.
— Моля ви, кажете ми, иначе няма да мога да заспя.
Икономката въздъхна и се предаде.
— Джъстин каза, че умира от нетърпение лично да уведоми лейди Ан за състоянието ви.
— Коя е тази лейди Ан?
— Не я ли познавате? Тя преследва графа вече години наред и преди време той също беше благосклонен към нея.
— Не, никога не съм я срещала.
— Не се бойте, милейди, старият огън отдавна е угаснал. Вашият съпруг също се съгласи, че лейди Ан трябва да бъде уведомена за състоянието ви колкото се може по-скоро. Лорд Хардгрейв също трябва да узнае, че Норт Ламбрия очаква наследник.
Ондин се подпря на лакът.
— Кой е пък този лорд Хардгрейв? Уоруик го споменава от време на време, все с презрителен тон.
— Нашият съсед, който завижда на графа за титлата му. Е, антипатията е взаимна. Двамата враждуват още от деца. Но стига съм ви занимавала с дреболии, милейди, подозирам, че се разбъбрих твърде много. Опитайте се да заспите.
— Да, разбира се, не се тревожете за мен — отговори с усмивка Ондин.
Тя изчака стъпките на икономката да заглъхнат по коридора и скочи от леглото. Втурна се боса в стаята на Уоруик, грабна четката за коса от тоалетната масичка и я запрати към стената.
— Проклет негодник! Каква игра играеш с мен? — прошепна задавено тя.
Изведнъж й хрумна чудесна мисъл. Щеше да го шантажира. Ако пак настояваше да я отведе в кралския двор, тя щеше да разкрие на всички роднини, че не е бременна.
Изпълнена с нова надежда, Ондин се върна в стаята си. Щеше да изчака Уоруик и да се разбере с него. Ала часовете минаваха и той не идваше. Побесняла от гняв, Ондин скочи от леглото и се втурна към вратата. Отвори я с трясък и излезе в коридора.
Джейк седеше на един стол и очевидно спеше. Стреснат от шума, той скочи и едва не преобърна стола.
— Милейди? — прошепна смаяно той. Погледът му бързо обходи нощницата, босите крака и разпилените червенозлатни къдрици. — Някакво желание ли имате? Бих ли могъл…
— Къде е той, Джейк?
— Лорд Чатъм ли?
— Разбира се, че лорд Чатъм. — Трепереща от гняв, Ондин скръсти ръце пред гърдите си. — Не ме правете на глупачка, Джейк! Къде е той?
— Излезе.
— Къде?
— Не знам, милейди.
— Лъжец!
Съзнаващ вината си, но решен да не издаде своя господар, дребният мъж стисна здраво устни и Ондин въздъхна. Разбира се, какво друго можеше да се очаква от верния Джейк?
— Е, добре. Кога ще се върне?
Дребосъкът вдигна рамене и с неудобство се почеса по главата.
— Защо не поговорите с него утре, милейди?
— Утре?
— Вероятно ще се върне доста късно.
Ондин изруга полугласно.
— Защо ми причинявате това? Вие знаете всичко, нали?
— Не бива така, милейди — отговори вразумително слугата. — Вие сте жива, обличат ви добре, живеете в прекрасен дом. Имайте доверие на лорда!
— Доверие! — изсъска вбесено тя, но осъзна, че излива гнева си върху човек, който не й е сторил нищо лошо. Когато я видя за първи път на колата за осъдените, мръсна и дрипава, с въже на шията, той се отнесе към нея също така сърдечно както сега, когато я наричаше „милейди“.
— Извинявайте, Джейк. Знам, че не ви е позволено да издавате тайните на господаря си, и няма да настоявам повече. Разбира се, аз съм му благодарна… — Тя пое дълбоко въздух. — Дано само не загубя разума си…
— Повярвайте, милейди… — Момъкът се чувстваше неловко, това беше повече от ясно. — Не мога да ви кажа нищо повече, но трябва да знаете едно — можете да му имате доверие. Можете да вярвате и на мен.
Ондин се опита да се усмихне, но безуспешно. Приведе се импулсивно, целуна го по бузата и се върна обратно в стаята си.
— Спуснете резето! — извика подире й Джейк и тя се подчини, макар и неохотно. С натежало от болка сърце се върна в стаята и си легна.