След като Матилда напусна стаята, Ондин запрати една възглавница към стената. Само още една нощ в Чатъм Менър… На следващия ден Уоруик възнамеряваше да тръгне още на разсъмване.
А Уоруик… Какво безсрамие — да отведе жена си в кралския двор, за да може спокойно да се отдава на своите развлечения! Нека се забавлява с метресата си, но не и в нейно присъствие! Не можеше да му позволи това. Колкото и да се гневеше на чувствата си, не можеше да ги потисне. Обичаше го също толкова страстно, колкото и го мразеше.
Тази вечер беше решила да се покаже откъм най-очарователната си страна. Смееше се, бъбреше с Джъстин, шегуваше се. Уоруик беше необичайно мълчалив. Стана още преди Ондин да е изпразнила чинията си и й подаде ръка.
— Защо се оттегляме толкова рано? — попита учудено тя.
— Ще тръгнем на разсъмване и мисля, че трябва да се наспиш.
О, как й се искаше да сложи край на този фарс и да му залепи една плесница… Но се овладя и този път. Само сведе глава, за да прикрие гневните искри в очите си. Не биваше да събужда подозренията му, ако искаше да не пропусне последната възможност за бягство. Надигна се покорно и се усмихна на Джъстин, който също беше станал и се наведе да целуне ръката й.
— Скъпа снахо, моят себелюбив брат ме лишава от компанията ти винаги когато й се наслаждавам особено много. Защо не те срещнах пръв!
— Нямал си късмет — отбеляза Уоруик. — Лека нощ, братко.
— Лека нощ — отговори ухилено Джъстин.
Уоруик отведе жена си в частния им салон и се облегна небрежно на спинета.
— Утре тръгваме, Ондин.
— Да, милорд.
Той пристъпи бавно към нея и плъзна пръст по бузата й.
— След като се противихте толкова упорито на това пътуване, днес сте учудващо покорна. Това е съмнително.
— Нали заплашихте, че ще ме завлечете насила в кралския двор. Така че предпочитам да ви придружа доброволно. А сега ви моля да ме извините, уморена съм.
Без да чака отговор, тя избяга в стаята си. Не смееше да го погледне в очите, за да установи повярвал ли й е или не.
Свали само обувките си и се пъхна под завивките. Колко време щеше да чака? Трябваше да бъде напълно сигурна, че съпругът й е заспал. Щеше да се промъкне в обора, който вероятно беше пуст в този късен час и да открадне кон. Това беше единствената й надежда. Можеше само да се моли Джейк да не пази в коридора и в присъствието на господаря си.
Стори й се, че е минала цяла вечност, а Уоруик все още се разхождаше в салона. Най-после стъпките му заглъхнаха. Сигурно си беше легнал. Светлината, която падаше през полуотворената врата на спалнята й, ставаше все по-слаба. Последните свещи догаряха. Ондин се принуди да изчака още цял час. Господи, дано най-сетне беше заспал…
Тя понечи да стане, но замръзна насред движението. Уоруик стоеше на прага на спалнята й. Луната огряваше подигравателното му лице. Ондин затвори очи, надявайки се той да не е забелязал уплахата й. Времето се влачеше едва-едва. Ондин се вслушваше напрегнато, но не чуваше никакъв шум. Дали Уоруик се беше върнал в стаята си, дали си беше легнал? Тя отвори очи и изпищя ужасено. Мъжът й стоеше до леглото й, опрял ръце на хълбоците. В очите му светеше дяволски огън. Преди Ондин да успее да реагира, той дръпна завивката и разкри напълно облечената й фигура.
— Какво виждам, скъпа жено? Това ли е най-новата мода? — Той приседна до нея и плъзна ръка по деколтето й. — Какъв пропуск от моя страна! Но аз бях готов да се закълна, че имате достатъчно нощници.
— Вървете по дяволите! — изплака безпомощно тя.
— Не, мила моя, аз няма да сляза в ада, а ще отида в кралския двор под ръка с красивата си съпруга. — Той стисна грубо ръката й и я издърпа от леглото.
— Какво искате от мен? — След като планът й се провали, Ондин даде воля на гнева си. — Открихте ме, осуетихте бягството ми. Какво още искате?
Вместо отговор Уоруик я сграбчи за рамото, обърна я и започна да разкопчава роклята й.
— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Дайте ми възможност да поспя поне няколко часа!
— Ако бяхте избягали, също нямаше да се наспите. Стойте мирно или ще накъсам роклята на парченца!
Ондин трепереше с цялото си тяло. Изчака мъжът й да откопчее и последното копченце и се отдръпна настрана.
— Благодаря ви за усилията. Ще се съблека сама.
— Моля, започвайте, скъпа! — подкани я той, без да се помръдне от мястото си.
Ондин му обърна гръб и свали роклята си.
— Продължавайте, графиньо — настоя провлечено той.
Треперещите й пръсти не можаха да се справят с шнуровете на корсета. Най-после и той падна на пода, следван от дантелената фуста. Ондин свали и дългите копринени гащи и се пъхна в леглото само по риза.