— Махнете се най-после! — извика отчаяно тя.
Уоруик изобщо нямаше намерение да изпълни желанието й. Той приседна на леглото и лицето му доби сериозно изражение.
— Защо ви е толкова неприятно да ме придружите в кралския двор?
Гласът му звучеше странно меко и Ондин бързо сведе очи, за да не види топлите златистокафяви искри в очите му. Знаеше, че в следващия миг те могат отново да заблестят сурови и твърди.
— Не обичам аристократите.
— Ако се постараете да ми обясните…
— Разказах ви всичко, което смятам за нужно.
Мъжът въздъхна и стана.
— Съжалявам, че ви причинявам неприятности, но пътуването ще се осъществи. Нямате друг изход, освен да ме придружите.
Той напусна безшумно стаята и Ондин усети как в очите й запариха сълзи на отчаяние. Не, нямаше да се разплаче. Трябваше да измисли нещо ново. Скоро заспа и на устните й заигра доволна усмивка.
Лоти я събуди на разсъмване. След като се изми и облече, тя помоли камериерката да направи прическата й. След това седна с Матилда и Уоруик в частния салон, докато слугите изнасяха багажа.
— Ох! — Изведнъж Ондин изпищя пронизително и се сгърчи от болка. Артистичното й изпълнение беше толкова убедително, че Уоруик се втурна уплашено към нея и обгърна с ръка раменете й.
— Какво ви е, милейди? — извика Матилда. — Нещо с бебето ли?
— Не, не — простена Ондин. — Искам само да си полегна…
Графът отстъпи назад, без да каже дума. Матилда отведе господарката си обратно в спалнята и й помогна да си легне.
— Трябва да разхлабя корсета ви. Не искам да се случи нещо с бебето.
— Но Уоруик…
— Графът ще трябва да замине сам. Легнете удобно, милейди. Ще ви потърся нощница. Господи, аз прибрах всички в багажа!
Ондин потисна с мъка тържествуващата си усмивка. Облегна се на лакът и зачака. Матилда щеше да свърши по-голямата част от работата.
Само след миг обаче две силни ръце я сграбчиха грубо и я вдигнаха от леглото. Очите на съпруга й бяха ледени.
— Милейди има нужда само от малко чист въздух — обяви равнодушно той. — Време е да тръгнем.
— Но, милорд! — възрази укорно Матилда.
— Милейди е здрава като кобилка, само е малко нервна. Не се страхувайте, хладният утринен въздух върши чудеса. — Уоруик изнесе Ондин от спалнята толкова бързо, че Матилда, която продължи да протестира на висок глас, остана далеч назад.
Забравила решението си да се сдържа, Ондин се отказа от безсмислената комедия и заудря с юмруци по гърба му.
— Копеле! Веднага ме пуснете! Мога и сама да вървя!
— Знам го много добре. — Той я изнесе навън и я остави на земята едва пред каретата. На стълбата стояха Джъстин и Клинтън и ги гледаха смутено.
— Милейди имаше пристъп на слабост — обясни небрежно Уоруик.
Не й позволи дори да се сбогува с изпращачите. Настани я набързо на плюшената седалка, затвори вратата, после размени няколко последни думи с брат си и братовчед си.
Само след минута каретата потегли. Уоруик отново седеше при Джейк на капрата. Ондин се облегна назад и захълца отчаяно. Беше толкова изтощена, че не можеше дори да мисли. Вече нищо нямаше значение. Равномерното движение скоро я унесе. Трябваше да се успокои. Докато беше жива, винаги имаше надежда. Само ако успееше да поговори на четири очи с краля…
Когато каретата спря пред крайпътна гостилница, беше късна вечер. Уоруик отведе жена си в кръчмата и остави Джейк да се погрижи за стаята. Докато ядяха печено пиле със зеленчуци и пиеха ейл, Уоруик и Джейк разговаряха за утрешното пътуване. Ондин ровеше омърлушено в чинията си. Изпи обаче няколко чаши ейл с надеждата да се умори и да заспи. И наистина клюмна на масата. Уоруик улови ръката й.
— Елате, ще ви заведа в стаята ни.
— Не…
— Нека милордът ви помогне, милейди — посъветва я загрижено Джейк, — иначе ще рухнете от умора.
Уоруик я поведе грижливо по скърцащата дървена стълба. Стъписана, Ондин установи, че двамата ще спят в една стая. Но бирата и липсата на сън казаха тежката си дума и тя не се възпротиви. Не оказа съпротива и когато графът свали роклята и корсета й. Останала само по риза, тя се строполи в леглото и усети как мъжът й легна до нея. Отпусна се в прегръдките му и веднага заспа. Когато я разтърси поредният кошмар, бе събудена от мекия му шепот:
— Успокойте се, скъпа. Какво е това, което ви измъчва? Спете спокойно, аз съм до вас…
На сутринта Уоруик не й обръщаше внимание, а вечерта я остави на грижите на Джейк в таверната на Мег, която се намираше в предградията на Лондон.