Тя вече не се владееше и за да избегне неловката сцена, Уоруик я отведе далече от компанията.
— Дръж си езика, Ан! Тази жена не е проститутка, тя е моя съпруга.
Побесняла, лейди Ан затропа с краче.
— Невъзможно! Та ние с теб бяхме почти сгодени. Нали се закле, че никога вече няма да се ожениш? Каква игра играеш? Ще видиш ти, проклет лъжец!
Тя не бе изгубила нищо от красотата си, огнения темперамент и нахалството си. По-рано всичко това му се струваше очарователно и го изкушаваше. Сега обаче блестящата й тъмна коса бледнееше пред златночервените къдрици на Ондин, очите й не бяха сини и дълбоки като морето, а пищните й гърди изобщо не можеха да се сравнят с тайнственото очарование, което се излъчваше от жена му.
— Никога не сме били сгодени, Ан. Уверявам те, че съм женен за Ондин по всички правила.
— Защо се ожени за нея, а не за мен?
— Никога не съм искал да станеш моя съпруга. Двамата се забавлявахме чудесно, но това беше всичко. — Той улови ръката й, за да й попречи да го удари. Започваше да се ядосва. — Престани с тези глупости!
Вместо да се отдръпне, Ан се възползва от ситуацията и притисна ръката му до гърдите си.
— Виж как бие сърцето ми! Полудяла съм от желание!
Уоруик избухна в смях. Тази жена беше велика артистка…
— И двамата знаем, че удовлетворяваш желанието си при всеки удобен случай, като не подбираш с кого.
— И ти ще ми паднеш в ръцете, почакай!
Тази самоувереност го развесели още повече. В този момент в другия край на алеята се появиха Ондин и кралят и Уоруик настръхна от ревност. Жена му вече не беше нервна, очите й сияеха като сапфири.
На него никога не се усмихваше така. Никога преди това не беше осъзнавал каква гореща страст беше скрита дълбоко в нея — чувства, които не бяха отправени към него. С него тя се бореше, а към краля, който очевидно й разказваше смешна история, изпитваше безгранично възхищение.
Изведнъж смехът й угасна. Тя погледна към Уоруик и Ан и той забеляза, че ръката му все още е върху гърдите на красивата дама. Вместо обаче да издърпа пръстите си като смутен младеж, той ги оттегли подчертано бавно, без да изпуска от очи жена си. В погледа му се четеше предизвикателство.
— Ан, запознай се със съпругата ми. Ондин, това е лейди Ан.
Дамите само се изгледаха враждебно и Чарлз побърза да прекъсне неловкото мълчание.
— Време е да се връщаме в палата. Скоро ще започне банкетът. — Той предложи ръката си на лейди Ан, а Уоруик улови здраво пръстите на Ондин, преди тя да е успяла да избяга.
— Какво правите, милейди? — изсъска вбесено той. — Съпротивлявахте се срещу това пътуване със зъби и нокти. А щом Негово величество ви се усмихна, замъркахте като котка.
— Чарлз е наистина очарователен — отговори е усмивка Ондин.
— И вие ли ще влезете в тълпата на любовниците му?
— Защо не? Тон подарява на дамите си благороднически титли и богатство, освен това е красив, изтънчен и толкова мил…
Чарлз и Ан вървяха бързо напред. Уоруик спря и сграбчи жена си за косите.
— Нещастна уличница! Не забравяйте, че сте моя жена! Предупреждавам ви за пръв и последен път!
— Нали кралят е ваш приятел.
Той дръпна косата й с все сила и в очите й заблестяха сълзи.
— Но е мъж. Много малко мъже са в състояние да противостоят на вашата очевидна покана. Много често страстта побеждава мъжката вярност.
— Вие очевидно го знаете от собствен опит, милорд.
— Да. Но аз не се поддавам на изкушенията. Затова ви предупреждавам да внимавате! Имам начини и средства да ви укротя, скъпа моя.
— Ондин! Уоруик! — извика кралят. — Качваме се на корабчето!
Макар и неохотно, лордът пусна косата на жена си. Улови ръката й и
я поведе към реката.
По време на банкета Уоруик нямаше почти никаква възможност да се наслаждава на компанията на жена си. Мъжете просто се тълпяха около нея. Кралицата също я беше харесала. Двете разговаряха дълго за мода, изкуство и поезия. Акробати и певци показваха изкуството си, един дресьор беше довел две танцуващи мечки.
Вечерта беше прекрасна, но Ондин бе принудена да се оттегли по-рано, отколкото й се искаше. Чарлз трябваше да реши известни проблеми с шотландците и имаше нужда от съвета на приятеля си. Замислен, Уоруик придружи жена си да общия им апартамент и обясни, че Джейк ще стои на пост пред вратата. После се върна при краля.
Дано остане само при Негово величество, помоли се безмълвно Ондин, дано не потърси лейди Ан!
На сутринта го намери заспал на един диван, твърде къс за едрото му тяло. Очевидно не се чувстваше съвсем удобно с тези дълги крака, вдигнати на облегалката. Спеше толкова дълбоко, че изобщо не се помръдна при влизането й.