Двете жени избухнаха в смях — приятелки, врагове, съперници.
— Ще ти липсва ли Чатъм, Ан? — попита Луиза. — Все пак той ще отделя много време на новата си съпруга.
— О, да не мислиш, че ще й позволя да се изпречва на пътя ми. Съпругата може лесно да изчезне. Тя не е слабачка като Женевиев, но кой знае? Ако я изтормозя, сигурно ще се разпищи и ще избяга надалеч. Или кралят ще я вземе под крилото си и Уоруик пак ще има достатъчно време за мен…
Ондин не можа да понесе по-дълго разговора им и се върна в балната зала. Решена да си отмъсти, тя огледа пъстрото множество и изведнъж се озова точно срещу лорд Хардгрейв, смъртния враг на мъжа й. Олюля се и той побърза да я подкрепи. Когато се овладя, Ондин му благодари с ослепителна усмивка за любезността.
— Лейди Чатъм! Още от дете мразя това име… Сега обаче то звучи като музика в ушите ми. Моля ви, препъвайте се по-често в ръцете ми! За мен ще бъде удоволствие.
— Благодаря ви, милорд. Толкова сте мил.
— О, лейди, вие сте твърде красива за онзи звяр Чатъм. Защо не ви срещнах по-рано? — Ръцете му останаха още малко върху раменете й, погледът му беше устремен похотливо към гърдите й. Макар че усети отвращение, Ондин не се помръдна от мястото си. — Един ден обаче ще убия звяра и тогава… — Ухилен, Хардгрейв се наведе към нея.
Как да му избяга?
— Дамата е обещала този танц на мен, Хардгрейв — заяви внезапно изникналият зад гърба й Чарлз. Ондин се обърна бързо и му се усмихна с благодарност.
— Оттеглям се с голямо съжаление — отговори без усмивка виконтът.
Чарлз улови ръката на Ондин, отведе я на паркета и двамата се завъртяха в такта на музиката.
— Май ви спасих от нежелан ухажор? — усмихна се приветливо кралят.
— Така е и бих искала да ви благодаря, милорд.
— Не харесвате ли лорд Хардгрейв? Тогава здравият ви инстинкт може да се мери с моето очарование.
Ондин се засмя и отметна глава назад. В този момент срещна отново погледа на мъжа си. Грамаден и страшен, той стоеше до стената, без да се опира на нея. Тъкмо когато Ондин отговори хладно и презрително на гневния му поглед, вниманието му бе отклонено от нежна женска ръка, която докосна гърдите му.
На лицето му веднага се изписа очарователна усмивка и той се обърна към лейди Ан. Ондин преглътна мъчително. Глупачка, укори се тя. Как можах да направя глупостта да се влюбя в този женкар? Докато наблюдаваше влюбените жестове на жената, тя се чувстваше все по-зле.
Уоруик взе една чаша от сребърната табла, предложи я на лейди Ан, после пи и той. Смехът му прозвуча гърлено и чувствено. Бъкингам се присъедини към двойката и тримата очевидно се забавляваха чудесно.
— Ще позволите ли да се оттегля, Ваше величество? — попита Ондин, която едва издържаше.
— Наистина ли ще оставите съпруга си в лапите на лейди Ан? — учуди се кралят.
— Дано си издерат взаимно очите. Страдам от силно главоболие, Ваше величество.
Кралят учтиво я придружи до покоите й. Ондин не пропусна да забележи, че Джейк ги последва. Очевидно отново беше получил нареждане да стои на пост пред вратата.
На сбогуване Чарлз целуна ръката й и побърза да се оттегли.
— Лека нощ! — извика Ондин на дребния слуга и затвори вратата с трясък. Тя се облегна на рамката и отчаяно притисна ръце в слепоочията си. — Върви по дяволите, Уоруик Чатъм!
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Неспособна да заспи, Ондин се разхождаше нервно из спалнята и проклинаше мъжа си с всички думи, които беше научила от крадците в гората. Изведнъж вратата се отвори.
Влезе Уоруик и се поклони подигравателно. После свали елегантната си широкопола шапка и я хвърли на един диван. Затвори бавно вратата и старите й панти тревожно изскърцаха. Протяжният звук предизвика студени тръпки по гърба на Ондин.
Облегнат на вратата, графът измерваше жена си с неразгадаем поглед. Трепкащата светлина на свещите не достигаше до ъглите на стаята, където дебнеха тайнствени сенки. Загадъчна усмивка играеше по устните на Уоруик, очите му искряха студени и корави като очи на вълк-единак, който дебне нощем плячката си…
— Тук сте били значи, милейди. — Ревността заплашваше да го разкъса. Никога не беше ставал жертва на такава страст — на такава любов.
Виното не беше заглушило бурята в гърдите му. Той беше влюбен, това беше истината. Точно той! В това нещастно момиче, което бе спасил от бесилката!
Не, Ондин вече не беше жалката престъпница под бесилката, тя се бе превърнала в красива, умна, тайнствена жена, загърната в бяла коприна, падаща на меки вълни покрай стройното й тяло. Червеникавата коса, разпръсната по раменете й, блестеше като лъчите на залязващо слънце. Морскосините й очи го преследваха в сънищата му и той съзнаваше, че вече не може да живее без нея.