По дяволите, тези очи трябваше да заблестят за него по-силно, отколкото за Чарлз. От днес нататък той щеше да бъде единственият, който да чува нежния й шепот, любовните й думи…
— Къде другаде бих могла да бъда, милорд? — попита Ондин. Макар че беше решила да се държи хладно и отчуждено, гласът й прозвуча горчиво, погледът й издаваше бесен гняв.
Мъжът отиде до камината и разпали огъня.
— Смятах, че още ухажвате краля — отговори глухо той, остави машата до стената и се облегна на полицата. — Държахте се също като другите красиви и пресметливи мръсници в двора. Сигурно горите от нетърпение да се озовете в леглото му!
Вбесена, Ондин грабна една копринена възглавница от дивана и я метна към главата му.
— Вие сте пиян! Цяла вечер се забавлявахте с любовницата си и с прекрасните си приятели, а сега се осмелявате да ме обиждате! Изчезвайте! Вървете при чаровната лейди Ан! Оставете ме на мира!
Уоруик улови възглавницата и я пусна на земята. После закрачи бавно към нея, пъхнал палци в колана си.
— Да, лейди, сигурно съм пиян. Видът на невинната ми, добродетелна жена, която постоянно се увиваше около краля, ме накара да изпия не малко чаши вино. А когато направо напъхахте в ръцете му разкошните си бели гърди…
— Лъжец! Очевидно познавате само мръсната тактика на вашата курва и смятате, че всички жени са еднакви! Върнете се при нея, какво чакате!
— За да ви оставя насаме с краля, нали?
— Вие сте луд!
— Може би сте права — аз наистина съм луд по моята малка женичка, която свалих от бесилката. Луд по неблагодарницата, която ми слага рога с мъжа, когото наричам най-добрия си приятел… — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й.
— Веднага ме пуснете! — изсъска Ондин.
— Нима ще откажете на съпруга си онова, което така щедро раздавате на другите?
— Копеле! — Побесняла от гняв, тя заби юмруци в гърдите му. — Презирам ви! — Най-после успя да се освободи и хукна към вратата. Уоруик я настигна с два скока и изви болезнено ръката й. — Какво искате от мен? — попита гневно Ондин.
— Искам да се позабавлявам със собствената си съпруга, нищо повече.
— Нямам какво да правя с един пиян женкар!
— А аз мисля, че тук има само една курва и това сте вие.
— Махайте се от очите ми! — Ондин отново успя да се освободи и този път запрати към него голямата синя кана за вода.
Макар да беше пил много повече от обикновено, Уоруик реагира бързо, отскочи настрана и каната се разби във вратата. Водата се разля по пода.
— Не! — изпищя Ондин, когато лордът се запъти към нея, и се обърна да избяга. Уоруик успя да улови само крайчето на роклята й. Тънката коприна се сцепи с грозен шум. Отчаяна, тя падна на леглото и се опита да закрие гърдите си с широката пола.
— Хайде, разкажете ми какво шепнехте на краля — заповяда Уоруик и седна до нея.
— Нямате право да ме питате…
— О, разбира се, че имам всички права.
— Изобщо не ви засяга за какво съм разговаряла с краля. Ще ви кажа само едно — той е очарователен и много учтив.
— За разлика от мен?
— Вие сте един дързък, нахален селяк!
— Какво?
Уоруик я сграбчи за раменете и гневният му поглед я уплаши до смърт. Въпреки това тя намери сили да вдигне предизвикателно глава.
— Не ме докосвайте! Отвращавам се от вас! Тези мръсни ръце са милвали онази курва.
Изведнъж лордът се засмя и Ондин загуби ума и дума. Забрави да се отбранява и той се възползва светкавично от удобния случай, за да се хвърли върху нея. Силното му коляно притисна краката й, стоманени пръсти се впиха в рамото й.
— Значи смятате, че съм позволил твърде много свобода на ръцете си! — Той помилва бавно голите й гърди, покрити само с тънка риза, и по треперещото й тяло се разля топла вълна.
— Да! — изфуча ядно тя. — Много добре знам къде бяха ръцете ви през цялата вечер. Върнете се при онази жена и ме оставете на мира. — Тя отблъсна нахалната му ръка, надигна се и се опита да го ритне.
— Проклета вещица! — изсъска вбесено мъжът.
— Как смеете! — Ондин заудря с юмруци по гърдите му. — Водите ме в този дворец, за да видя как любовницата ви се хвърля на гърдите ви и ми се смее в лицето, после пък се връщате при мен и…
Развеселен, Уоруик наблюдаваше усилията й да се освободи. След малко отново стисна китките й.
— Искам да стана!
— О, не, скъпа моя, трябва да поговорим. Не ви е приятно, че лейди Ан се интересува от мен, така ли?
— Все ми е едно и…
— Наистина ли? — Той се наведе към нея, улови брадичката й и езикът му се плъзна предизвикателно по устните й.