Странно чувство я обзе, по-замайващо от всяко вино, опитвано досега. Сякаш бе попаднала в непознат рай и Уоруик я водеше към насладите му. Докато той я целуваше с нарастваща страст, тя забрави, че трябва да се брани. Предостави устата си на изкусителната игра на езика му и с готовност се потопи в горещите вълни на страстта.
След малко мъжът се надигна, но Ондин беше неспособна да се помръдне и не намери сили да се съпротивлява. Уоруик смъкна ризата й и топлият му език се плъзна по гърдите й с такава нежност, че в утробата й се надигна диво желание.
Не можейки да си обясни чувствата, които я заливаха, Ондин вдигна ръце и зарови пръсти в гъстата му кестенява коса.
Когато той развърза шнуровете на корсета й и го свали заедно с измачканата риза, фустата и роклята, тя дори не помисли да му попречи. Най-после бе отстранено и последното препятствие — фините копринени гащи, украсени с дантела.
Ръцете му се плъзнаха по тънката й талия, по хълбоците и бедрата и тези нежности я опияниха не по-малко от тихия му, дълбок глас.
— Най-после виждам какво съкровище съм свалил от бесилката, каква красота. Несравнима… — Устните му се плъзнаха към корема й и тя потъна още по-дълбоко в страната на сънищата…
Несравнима? Значи той се опитваше да я приравни към онази развалена лейди Ан и всички останали леки жени в двора?
— О! — Бясна, Ондин го блъсна с все сила, но Уоруик веднага я взе отново в прегръдките си. Никоя жена не можеше да устои на целувката му. Тя събуди в тялото й всички онези чувства, които беше искала да прогони.
Той я целуваше отново и отново, докато преодоля и последните остатъци от съпротива. Когато стана, за да се съблече, Ондин не се помръдна. Уоруик коленичи до нея и започна да милва тялото й. Пръстите и устните му намираха най-чувствителните й места, не пропуснаха дори коленните ямки и вътрешната страна на бедрата й.
От гърлото й се изтръгваха задавени стонове. Вътрешният глас я предупреждаваше да се пази от тези твърде интимни милувки и въпреки това тя копнееше за тях като за еликсира на вечното щастие. Уж се опитваше да се изтръгне от нежните ръце на Уоруик, а всъщност сама се предлагаше на жадните му ласки. Скоро престана да разбира какво става с нея. Тя вече не беше Ондин Рочестър, беше някаква чужда жена, което стенеше и се мяташе, държеше се като удавница за Уоруик и отговаряше със същия плам на изкусителната игра на езика му.
Когато вдигна поглед, Ондин видя танцуващите пламъчета на свещите в очите му и разбра, че го обича и го желае повече от всичко на света.
Пръстите му отново замилваха вътрешната страна на бедрата й. Страстната му целувка отне дъха й. Той мушна коляно между бедрата й и краката й се отвориха сами. Изведнъж Ондин изпищя от болка. Уоруик беше проникнал в нея твърде бързо и с голяма сила. Смаяното му проклятие предизвика сълзи в очите й. Нима той беше повярвал, че тя се е отдала на краля — или е имала и други мъже преди сватбата?
Отчаяна, тя притисна ръце в гърдите му и докато болката бавно отслабваше, се вслуша в дълбокия му глас до ухото си. Той й говореше меко и успокояващо, като на дете. Целувките му, ръцете, които милваха гърдите й, запалиха отново огъня в тялото й. Скоро болката изчезна съвсем и остави само смътен спомен. Много по-късно Ондин щеше да разбере колко изкусен любовник е мъжът й и с какъв богат опит разполага. Сега той беше част от нея и сякаш бе проникнал в най-интимните дълбини на душата й.
Силните му ръце обхванаха бедрата й и тя се надигна с готовност срещу него. Раменете му блестяха от капчици пот, в очите му светеше дива страст.
Беше копняла за това толкова отдавна — много преди да осъзнае какво я измъчва, — за тази пареща горещина, обзела цялото й тяло, за магията, която заплашваше да я погълне. Никога не бе подозирала, че може да съществува такова небесно удоволствие. Мина много време, преди Ондин да се спусне от върха на блаженството. Не смееше да погледне Уоруик в очите, не можеше да повярва, че се е отдала доброволно на човека, който доскоро беше държал в прегръдките си друга жена. Без да каже дума, тя му обърна гръб и зарови лице във възглавницата. Уоруик лежеше до нея и не я докосваше.
Времето минаваше бавно. Може би той спеше? Ондин вдигна леко глава и се опита да надзърне през разпилените си коси.
Не, Уоруик не спеше. Очите му бяха широко отворени и се взираха в тъмния таван. Свещите бяха догорели и Ондин не можеше да разбере какво изразява погледът му. Ала лицето му беше мрачно.
Когато той се раздвижи, тя затвори бързо очи и се престори на заспала. Уоруик помилва нежно косата й, приглади я, после я зави и отново се изтегна до нея. За какво ли мислеше?