Ондин… Стомахът му се сви на топка. Той бе постъпил зле с нея. Ако след този фарс й подареше свободата, тя вече нямаше да бъде невинното момиче, което бе спасил от бесилката.
Но нима можеше да я пусне да си отиде? Никога преди това не бе изпитвал такава мъчителна страст, която заплашваше да го погълне без остатък. Защо трябваше да я спаси от бесилката, за да попадне под властта на красивото й, тайнствено лице?
Вече нямаше да спи в леглото й. Оставаха му само два дни, през които щеше да я гледа и да се измъчва. Тя се усмихваше и омагьосваше всички хора около себе си. Студеният й поглед се спираше върху него твърде рядко. Лейди Ан я наблюдаваше внимателно и очевидно си правеше някакви планове, а Хардгрейв не криеше похотливия си интерес и постоянно преследваше красивата лейди Чатъм.
Тласнат от внезапен импулс, Уоруик обяви пред целия двор, че наследникът му вече е на път. Чарлз и Катрин бяха възхитени, Ан го изгледа с присвити очи, Хардгрейв започна да крои нови подли планове. А Ондин едва не му изкрещя пред всички, че мъжът й е лъжец. Много й се искаше да го удуши.
Уоруик прекара още две безсънни нощи на дивана, опитвайки се да не мисли за Ондин, която спеше наблизо, топла и мека, облечена само в тънка нощница, създадена за любов…
На третия ден каретата им потегли преди разсъмване. Уоруик седна при Джейк на капрата и Ондин трябваше да прекара сама дългото пътуване.
След пристигането в Чатъм Менър животът му се стори по-непоносим от всякога. Нощем трябваше да остава в опасна близост до Ондин, за да я охранява. Онзи призрачен шепот в спалнята не му даваше мира. Денем тя се държеше учтиво, но хладно. Толкова по-любезна беше с Джъстин, Клинтън и Матилда, която очевидно обожаваше новата си господарка.
Беше минала седмица от завръщането им в Чатъм. Ондин и Джъстин вървяха към оборите. Тя все още не беше получила позволение да излиза на езда, но тъй като обичаше животните, ходеше често да навестява конете.
Вероятно Джейк беше някъде наблизо, но не чуваше разговора им. Време беше да разпита Джъстин за някои неща.
— Бих желала да ми разкажеш за лейди Ан.
Младежът се засмя и улови ръката й.
— Тя е коварно, рафинирано зверче — нищо повече и нищо по-малко. Лесно успя да завладее брат ми. Кралят също беше между любовниците й и Уоруик не криеше, че дори само заради това няма да се ожени за нея. Лордовете Чатъм са горди и властни и винаги избират много грижливо жените си. Те са готови дори да умрат за честта и добродетелите на своите графини. Можеш ли да си представиш Ан като лейди Чатъм?
Вместо да отговори, Ондин само се усмихна. Уоруик я бе спасил от бесилката с някаква своя цел, без да предявява изисквания към морала й.
— Ти знаеш много за графовете Чатъм, защото си част от семейството, нали, Джъстин?
— Аз? О, не. Вторият син не наследява земи, нито титла, но това не значи, че носи на челото си белега на Каин.
Ондин се засмя и забърза към обора, където срещнаха Клинтън и Уоруик.
Графът изгледа недоверчиво съпругата си и тя си припомни с известна неловкост, че е много ревнив. Толкова по-сърдечно я поздрави Клинтън. Джъстин отиде при Дракон и помилва кадифените му ноздри.
— Видя ли синчето му на поляната, братко? Скоро ще конкурира баща си.
— Какво? — изсмя се Уоруик и сякаш забрави Ондин. — Ти твърдиш това само защото жребчето принадлежи на теб, Джъстин. Знай, че ще минат още много години, преди някой друг кон да успее да премери сили с моя силен и бърз като вятъра Дракон.
— Давам му една година! Да се обзаложим ли?
— Съгласен.
— Ще излезем на езда заедно — предложи Джъстин. — Почакай малко, Уоруик — жена ти и аз много бихме желали да те придружим.
Усмивката на Уоруик угасна веднага и той хвърли мрачен поглед към Ондин. Колко пъти беше виждала този поглед, без да разбере какво се крие зад него. Този път обаче не я беше грижа. Радостта от предстоящата езда — удоволствие, което толкова дълго й беше отказвано — стопли сърцето й. Той не можеше да й откаже, след като и той щеше да излезе с тях. Все пак й беше заявил, че може да язди с него.
— Ондин няма да ни придружи — заяви строго Уоруик. — Имам уговорка с един фламандски търговец на вълна и не мога да чакам, докато тя се преоблече. Освен това смятам, че не бива да си позволява подобно лекомислие със здравето си и с бъдещия наследник.
— Уоруик, моля те! — прошепна отчаяно Ондин. — Няма нужда да се преобличам, а здравето ми е отлично. Повярвай, движението ще ми се отрази добре и на детето също.