— По дяволите! — изруга графът и се втурна към вратата на работната си стая, която в същия момент се отвори с трясък.
Странното видение, което влетя вътре, беше заобиколено от облак прах и попадна право в ръцете му. Побесняла от гняв, Ондин заудря с юмруци по гърдите му.
— Сега вече ще ми кажеш истината, Чатъм! Зверове и призрачен шепот, леки жени, приятели и врагове, зли духове и какво ли още не! Край с тази комедия! Жалък негодник! Сигурно си луд, както и всичките ти слуги! Ще ми каже ли някой най-после какво става в тази къща?
Уоруик се отдръпна слисано. Чувството, което го завладя, беше на безкрайно облекчение — тя беше жива, о, тя беше жива, мръсна, бясна от гняв и почти смешна, но жива! След като преодоля началното смайване, той улови ръцете й.
— Успокой се, моля те! Какво се е случило?
— Какво се е случило ли? — изфуча разярено Ондин. — Откъде да знам? Да не си ме спасил от бесилката, за да ме тласнеш към още по-страшна смърт?
— Не, не съм искал това. — Железните му ръце се сключиха около китките й и я принудиха да спре.
— О, ако можех, щях да заповядам да те измъчват и да те разкъсат на парченца! — извика тя и Джейк неволно се засмя.
— Млъкни! — изсъска в ухото й Уоруик и вдигна въпросително глава.
Към вратата приближаваха крачки. След малко някой почука колебливо.
— Всичко наред ли е, милорд? — попита гласът на Матилда.
Уоруик хвърли бърз поглед към дребния слуга и Джейк отиде до вратата, за да поговори с Матилда и да я успокои.
Ондин така и не разбра защо замълча и не помоли за помощ старата си приятелка. След миг крачките се отдалечиха.
В тази кратка пауза борческият й дух беше угаснал. В очите й заблестяха сълзи.
— Велики Боже! — прошепна задавено тя. — Няма ли най-после да ми обясниш какво означава всичко това?
Уоруик се поколеба, но пусна ръцете й.
— Да, но първо… Джейк!
— Да, милорд?
— Жена ми не бива да се движи из къщата в този вид.
— Не се тревожете, веднага ще заповядам на момчетата да донесат гореща вода в стаичката за преобличане. Няма да безпокоим обаче камериерката на милейди.
Уоруик кимна замислено.
— Аз ще отнеса Ондин по стълбата, като се преструвам на щастлив съпруг, който гори от нетърпение да се усамоти с жена си. Постарай се никой да не ни безпокои до края на деня. Няма да слезем дори за вечеря.
Джейк излезе бързо от стаята и графът вдигна жена си на ръце. Ондин го погледна слисано.
— Ти май полудя напълно?
— Засмей се.
— Какво?
— Засмей се! Прегърни ме, притисни се силно до мен, погледни ме страстно в очите.
— Не!
— Да! Веднага! — Той я изнесе навън, отметна глава назад и се засмя много убедително. Ондин се подчини на заповедта.
Обви с ръце шията му, погледна го в очите и изкриви лице в усмивка. Тъй като го обичаше, това не се оказа трудно. Вече беше разбрала защо трябва да се преструват на безгрижна влюбена двойка.
— О, Уоруик… — хихикаше весело тя, докато той я носеше нагоре по стълбата. Минаха покрай Джейк, който тъкмо обясняваше на Матилда, че графът и графинята не желаят да ги безпокоят през останалата част на деня. После срещнаха Джъстин, който се ухили с разбиране и извика на брат си, че най-хубавото в съпружеската караница е помирението. Най-после влязоха в частните си покои.
Ваната в междинната стая беше пълна с топла вода и Ондин побърза да свали мръсните си дрехи. Този път не се възпротиви, когато Уоруик й помогна.
Наистина ли беше забравила напълно гордостта и достойнството си? Не, не можеше да допусне това!
— Ще се справя и сама! — изкрещя му гневно тя.
— Престани с тези глупости! — отвърна нетърпеливо той и издърпа долните й гащи.
За да се скрие от него, Ондин се потопи дълбоко в топлата вода, скръсти ръце пред гърдите си и Уоруик я изгледа развеселено.
— Нямаш ли си друга работа, освен да стоиш тук и да зяпаш? — изсъска вбесено тя.
— Мислех, че искаш да чуеш обясненията ми.
— Да, но…
— Първо се окъпи на спокойствие. — Той коленичи до нея, насапуниса гъбата и започна да я мие.
— Върви си, моля те… — пошепна Ондин, но гласът й едва се чуваше. Меките му ръце бяха толкова изкушаващи, толкова приятни.
Докато сапунисваше косата й, Уоруик въздъхна дълбоко, но Ондин помисли, че й се е причуло. Защо ли да въздиша? От умора ли или от тревога?
— Така, а сега се потопи във водата — помоли меко той.
Ондин се подчини, после се изправи и гъстите мокри кичури нападаха по лицето й. Протегна ръка към хавлията и Уоруик я зави грижливо. После я отнесе в салона и я сложи да седне в голямото, меко кресло пред разпаления огън. Напълни две чаши с коняк и й подаде едната. Ондин я пое с благодарност. Парещата течност щеше да прогони гробната студенина от тялото й.