Уорик взе чашата си, отиде до камината и се загледа в пламъците.
— Сега ще чуеш обяснението, което поиска. Не съм те спасил от бесилката, за да осъществя някакви свои дяволски планове. Просто сметнах, че една осъдена на смърт ще бъде по-добра стръв от едно наивно момиче.
По гърба на Ондин пролазиха студени тръпки.
— Значи аз съм стръв. За чудовището, което ме бутна в пропастта?
Очите му се присвиха.
— Какво точно се случи?
Никак не й се искаше да си спомня, но трябваше да му разкаже. Тя отпи глътка коняк, после пое дълбоко въздух и описа подробно страшното си преживяване.
— Може би те интересува, че ковчегът на жена ти е отворен.
— Какво? — процеди през зъби Уоруик.
— Да, някой го е отворил.
— Веднага ще се погрижа — отговори безизразно той. — От този миг нататък няма да правиш и крачка без придружител.
— Страх те е за моята безопасност, така ли? По каква причина? Да не би Женевиев да е била убита?
Графът кимна бавно.
— Никой не ми вярваше. Дори кралят. Всички сметнаха, че се е самоубила. Но аз знам, че не е вярно. Тя беше слаба и страхлива, но не се боеше от мен. Тя ме обичаше и никога не би ми причинила такава мъка.
Ондин сведе потиснато глава. Нежността, която лъхаше от думите му, беше за друга и това съзнание я разтърси до дън душа.
— Значи ти се ожени за мен с надеждата да привлечеш вниманието на убиеца?
— Не е точно така. Опитах се да му поставя капан. Никога не бих го направил, ако не бях напълно сигурен, че съм в състояние да те защитавам.
— Днес едва не ме убиха.
— Никога вече няма да допусна да се изложиш на опасност. От днес нататък ще те охранявам ден и нощ.
— Защо не ми разказа всичко още в самото начало?
— Откъде можех да зная ще продължиш ли да играеш ролята си, ако те посветя в тайната?
— И кого подозираш всъщност?
— Никого — и много хора. — Той смръщи замислено чело. — Знам много неща — и не знам нищо. Едно обаче е сигурно — Женевиев бе убита. Хардгрейв ме мрази от дън душа. Много му се иска цялото ми семейство да бъде изличено от лицето на земята. Ан е ревнива вещица, но не вярвам да стигне до убийство.
— А брат ти? Братовчед ти? Може би ти завиждат за титлата, за богатството?
Лордът я погледна стъписано.
— Собствената ми кръв и плът? Невъзможно! Макар че ако умра, наследник ще бъде Джъстин. А Клинтън ще наследи пък него… Не, това е изключено. И двамата ме обичат.
— Как ще си обясниш шепота, който се разнася в къщата? Хардгрейв и Ан не могат…
— Земите на виконта граничат с моите — прекъсна я нетърпеливо Уоруик. — Може би той е разузнал къде се намират тайните коридори и ги е показал на Ан.
— И Женевиев ли беше преследвана от духове?
— Да. Когато забременя.
— Затова ли обяви, че чакам дете?
— Така е. — Ондин потръпна от ужас и Уоруик изпита угризения на съвестта. Той коленичи до нея, обгърна с ръка раменете й и заговори бавно и настойчиво: — Кълна се в живота си, в името си и в честта си — ти ще останеш жива и невредима. А след това ще си свободна, ще можеш да правиш всичко, което искаш. Разбира се, аз ще се грижа за теб, няма да позволя да живееш в нужда.
Господи, да не би да й предлагаше пари? Ондин го отблъсна възмутено и скочи от креслото, забравила, че още не е облечена.
— Ти ме спаси от смъртта и не ми дължиш нищо. Аз съм длъжницата. След като ти помогна да постигнеш целта си, ще бъдем квит.
Тя понечи да мине покрай него, но той протегна ръка и я задържа.
— Квит ли, Ондин? Не съм толкова сигурен. Ти си заобиколена от тъмни тайни и аз често се питам какви ли подмолни интриги подпомагам, като играя ролята на твой закрилник.
— Трябва да изтърпиш тази неизвестност, Уоруик Чатъм. Аз съм твоята стръв и ще изиграя ролята си колкото се може по-добре. След това обаче ще бъда свободна.
Решена да се освободи, тя го блъсна и той не я задържа.
— Ондин! — Страстта в гласа му разпали огън в тялото й. Преди да влезе в спалнята си, тя го погледна през рамо и той я последва.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Не! — изплака тя. Ако я докоснеше сега, беше загубена. Той щеше да разбере, че съпротивата й е само привидна. Напрегна всичките си сили, за да го отблъсне, но той я стисна здраво в прегръдките си и тя можеше да се отбранява само с думи. — Върви при жените, които копнеят за милувките ти! Защо не идеш при покорната, цицореста Ан с котешките очи? Не искам нежностите, с които така великодушно си я дарявал…
Гореща целувка затвори устата й, страстна и жадна. Във вените й отново пропълзя онзи предателски, неканен огън. Уоруик свали бавно хавлията от тялото й, обхвана едната й гърда, палецът му се плъзна по зърното и той се наведе, за да го засмуче с устните си. Ондин простена измъчено. Нямаше спасение. Искаше да се откъсне, но много повече искаше да ускори изпълнението на обещанието, което пареше кръвта й.