— Не! — изплака отново тя, но и двамата знаеха, че това всъщност не е протест. Уоруик насочи вниманието си към другата й гърда и желанието й се разпали до крайност. Треперещото й тяло ясно издаваше какви чувства я вълнуват в действителност.
Уоруик се изправи и я изгледа предизвикателно.
— Наистина ли ще отречеш, че между нас става чудо? Наистина ли ще твърдиш, че не копнееш за него?
Когато Ондин обърна глава настрана, той улови брадичката й и я принуди да отговори на погледа му.
— Кажи!
— Нима имам избор? — прошепна задъхано тя.
— По-дяволите, не искам да взимаш решения, а да се вслушаш в гласа на сърцето си!
— Но как бих могла да те отблъсна? — отвърна уклончиво тя. — Ти си толкова силен и властен. Не притежавам оръжия като твоите…
— Твоите оръжия са красотата, духът и гордостта — и всички тайни, които са скрити в душата ти. Справяш се много умело с тези оръжия.
— Какво искаш от мен? Окончателна капитулация? Както ти казах, нямам избор.
Графът поклати нетърпеливо глава, притисна предизвикателно хълбоците си към нейните и отново започна да милва налетите й гърди.
— Не искам капитулация. Само признание. Просто признай, че меката ти плът копнее жадно за нежностите ми, че много искаш да задоволиш желанието ми.
— Вземи ме тогава, какво чакаш! — изфуча ядосано тя. Как смееше да иска от нея такива думи?
— Не, сладка моя графиньо, ти трябва да ме вземеш и аз ще ти се подчиня с готовност.
— Какво?
Уоруик я пусна, съблече се бързо и когато се върна при нея, улови ръцете й и ги сложи върху гърдите си.
— Само без фалшива плахост, Ондин! Защото ние сме мъж и жена и сме създадени за това.
Той я целуна отново, ръката му се плъзна между бедрата й и внимателно се зае да изследва тайните на женствеността й. В тялото й пламна огън, равен по сила на неговия. В стаята беше тихо, само огънят пращеше, а навън виеше вятърът, обаждаха се вълците в гората и Уоруик се чувстваше едно цяло с природата.
След известно време той накара Ондин да го милва и когато усети плахите й, колебливи пръсти, потрепери от прилив на могъща страст, неизпитвана никога досега.
С умели ръце и устни той засили още повече възбудата й и усилията му се увенчаха с успех. Тя започна да се мята, да стене и да го моли да я вземе. Нежно прегърнати, двамата паднаха на леглото. Бурята на страстта не угасна до късна нощ.
Ондин се събуди, без да отвори очи.
Студенината, която усещаше до себе си, я предупреди, че Уоруик вече не е до нея. Дали и това утро щеше да бъде подигравка със страстната любовна нощ?
Слънчева светлина и свеж въздух изпълваха спалнята и бързо прогониха страха й. Когато вдигна предпазливо клепачи, видя Уоруик да седи на края на леглото, напълно облечен, и с усмивка да наблюдава обърканото й лице.
— Сега вече няма връщане — проговори тихо той и Ондин отчаяно си пожела мъжът й да беше излязъл или да беше разрушил щастието й с жестоки слова. Тя обичаше всичко в него — златнокафявите очи, своенравната брадичка, гордостта му, небрежната поза, нежната усмивка.
— Не — пошепна в отговор тя. — Сега вече не.
Уоруик стана и пристъпи към прозореца, без да я изпуска от очи.
— Бях в гробницата.
Тонът му не й хареса.
— И?
— Всичко беше в пълен ред. Ковчегът на Женевиев беше затворен, не намерих нито демонска маска, нито закривени животински нокти.
Дали не я обвиняваше, че си е измислила страшната сцена? Тя седна в леглото и смръщи чело.
— Казвам ти, че в параклиса влезе чудовище с тъмна наметка и дълги, извити нокти. Наистина ли се съмняваш в думите ми, Чатъм? Това е абсурдно! Да не мислиш, че съм влязла за удоволствие в онзи студен, влажен тунел? Като си помисля само как тичах като луда между плъхове и мишки и грамадни паяци!
— Не, Ондин, не се съмнявам в нито една твоя дума. Искам само да се уверя още веднъж. Защото Женевиев… понякога забелязвах, че фантазира.
С каква нежност произнесе името на мъртвата си жена. Дали някога щеше да изпита подобни чувства и към нея? Уоруик не забеляза тъжния й поглед, защото се взираше с отсъстващ вид в празното пространство. Изведнъж прекъсна мълчанието.
— Знаеш ли, веднъж вече видях такъв демонски костюм.
— Къде? — попита стреснато Ондин.
— В Уестчестър Палас, където Женевиев бе убита. Претърсих стаята й и намерих тайна врата, коридор и стълба, която ме отведе в подземна килия. Там бяха захвърлени монашеско расо и маска на демон.