— Не ме лъжи! — прекъсна я сърдито Джъстин. — Защо ми няма доверие?
Преди Ондин да успее да отговори, зад тях прозвуча женски глас. Красива дама в елегантна небесносиня рокля говореше с войниците, които очевидно й разрешиха да се присъедини към Джъстин и снаха му. Лейди Ан…
— О, Джъстин Чатъм! Радвам се да ви видя отново в двора. Снаха ви е възхитителна жена, обвяна с мистерия. Аз обичам тайните. Вие също ли, Чатъм?
— Разбира се — отговори момъкът и Ондин усети подозрителността му. Тя също нямаше доверие на красивата дама, която беше прекалено самодоволна и уверена в себе си. Приличаше на дива котка, която притиска плячката си в ъгъла.
— А къде е Хардгрейв? — осведоми се Джъстин.
— Лайл? — Лейди Ан се усмихна и вдигна високо красиво извитите си вежди. — Откъде да знам? Той си има собствени занимания.
— Да, разбира се. Колко е странно, че пристигаме в двора почти по едно и също време…
— Странно ли? Може би — отговори уклончиво Ан. — Как сте, скъпа? — обърна се тя към Ондин. — Добре ли ви се отразява бракът?
— Дори отлично — отговори с меден гласец Ондин.
Много скоро кралят и Уоруик се присъединиха към компанията. При вида на лейди Ан Чарлз смръщи чело.
— Вече чух, че сте се върнали в Лондон, милейди.
— На север ми стана малко скучно.
Чарлз я измери с изпитателен поглед, но не каза нищо повече и улови ръката на Ондин, за да я отведе напред. С този жест даде на другите да разберат, че трябва да ги последват на известно разстояние.
Когато чу тихия глас на мъжа си и сребристия смях на лейди Ан, Ондин понечи да се обърне, но се овладя. Не биваше да показва любопитство, трябваше да насочи цялото си внимание към краля.
— Вече знам в каква опасност се намирате, милейди, и съм много обезпокоен. Наистина ли са ви нападнали?
— Уплашиха ме до смърт — призна тихо Ондин.
— Докато сте в двора ми, ще ви охраняват денонощно — обеща кралят. После прибави колебливо: — Днес Уоруик ме помоли да уредя развода ви. Аз, разбира се, му заявих, че нямам правата на църквата.
Ондин спря да диша.
— Той иска да се разведе?
— Да. — Чарлз я гледаше съчувствено и с любопитство. — Твърди, че е постъпил глупаво и лекомислено, като се е оженил за вас, и иска да ви спести по-нататъшните „злополуки“.
Божичко, той не ме обича ни най-малко, каза си отчаяно Ондин и се опита да потисне нахлуващите сълзи.
— Когато му възразих, че чакате наследник, смутеното му изражение издаде, че това не е истина — продължи Чарлз. — Впрочем, той смята скоро да напуснете Лондон и да прекарате само една нощ в Чатъм Менър, за да съберете вещите си. След това ще ви качи на кораб за колониите от пристанището в Ливърпул.
Неспособна да говори, Ондин сведе глава.
— Исках да ви предупредя да внимавате, скъпа Ондин. Защото, макар да смятам Уоруик за свой най-добър, най-верен приятел, не одобрявам намеренията му и искам да ви дам възможност да осъществите замисъла си. Вие имате свой живот, свои цели, нали?
Най-после гласът й се върна, макар да прозвуча много измъчено:
— Нали не му казахте коя съм?
— Тези сведения са поверителни. Тайната не е моя.
— Благодаря ви, сър — прошепна задавено тя. — Бог да ви благослови.
— Не плачете, моля ви! Тази вечер ви очаквам на банкета и с удоволствие ще танцувам отново с вас. А що се отнася до бъдещето — винаги когато имате нужда от помощ, обръщайте се към мен.
Ондин кимна мълчаливо, защото бяха спрели и другите ги настигаха. Всички заедно тръгнаха към лодката, която чакаше на речния бряг.
По обратния път разговаряха само кралят, лейди Ан и Уоруик. Джъстин и Ондин не казаха нито дума.
Лейди Ан изглеждаше необичайно весела. На няколко пъти изгледа многозначително Ондин, сякаш знаеше нещо, скрито за съперницата й.
Ондин обаче нямаше време да се занимава сега с нея. Трябваше да обмисли собственото си положение. Как щеше да го реши, ако Уоруик успееше да я изведе от Англия?
Когато пристигнаха в Хамптън Корт, пътищата им се разделиха. Джъстин обясни, че отива да поговори с Бъкингам, кралят измърмори нещо неразбрано, а лейди Ан откри Хардгрейв, който я поздрави със сияещо лице.
Ондин не каза нищо и придружи Уоруик в апартамента им. Измъчваше я силно главоболие. Отпусна се изтощено на леглото и веднага заспа. В съня си видя маскираната фигура в параклиса, видя се да върви под ръка с баща си по коридорите на Уестчестър Палас, блесна меч, прозвуча пронизителен вик. Каменният под беше целият в кръв — кръвта на баща й!
Изведнъж някой я разтърси здраво и я събуди. Тя, самата тя беше жената, която пищеше така ужасяващо в съня й! Силна ръка затисна устата й.