— Тихо, тихо! Не знам какъв демон те преследва, но трябваше да те събудя, иначе щеше да вдигнеш под тревога целия дворец. — Гласът на Уоруик звучеше ласкаво и нежно. Той я притисна до гърдите си, тя успя да си поеме въздух и да се пребори със сенките и духовете, които все още се рееха пред вътрешния й взор. Силните му ръце бяха като спасителна котва, за която можеше да се залови. — Какво те мъчи така, Ондин?
Защо се интересуваше от нея, след като искаше да се разведе? Тя се откъсна от прегръдката му и го погледна възмутено. Не, никога нямаше да му разкрие истината за произхода си, за страданията, преживени в миналото.
— Какво те е грижа за мен! — изсъска вбесено тя.
Уоруик стисна китките й и я принуди да го погледне в очите.
— Защо е този изблик на гняв, скъпа? Не съм сторил нищо лошо. Само те освободих от един кошмар.
— Моля те, Уоруик, не ме измъчвай…
Графът я пусна рязко и скочи от леглото.
— Добре, няма да настоявам. Но каквото и да е онова, което не ти дава мира, сега имаме други грижи. Ан и Хардгрейв непрекъснато си шепнат тайнствено и много искам да разбера какво замислят.
Ондин го погледна уплашено. Дали Ан не беше в толкова добро настроение именно защото беше узнала, че Ондин е дъщеря на убития дук Рочестър?
Преди да излезе от спалнята, Уоруик каза:
— Скоро трябва да слезем на банкета. Време е да се приготвиш.
Ондин стана с въздишка от леглото и зарови в сандъка си. Най-после реши да облече бледозелена рокля с широки ръкави от воал, обшита по края с блещукащи перли. След като се облече, вдигна косата си в красива фризура. Ако Ан замисляше да я изобличи, тя нямаше да се крие.
Влезе с гордо вдигната глава в салона, където Уоруик се беше облегнал на перваза на камината и отпиваше от чашата си с уиски. Изражението му се промени, в погледа му блеснаха изненада и възхищение.
— Едно трябва да ти се признае, милейди. Имаш изключителен кураж.
— Слизаме ли?
— Ако в тайнственото си минало си извършила някакви грехове, сега е времето да ми ги признаеш.
— Ти не си ми изповедник, Уоруик.
— Никога не забравяй, че си моя жена, Ондин.
Жена, от която искаш да се отървеш колкото се може по-скоро, изплака в себе си тя.
Но как да му хвърли в лицето този укор? Не можеше да злоупотреби с доверието на краля.
— А ти забравяш, че си ми напълно безразличен, Чатъм.
— Мисли за това през цялата вечер. Хайде, акулите ни чакат.
— Тогава ще ме удавят или ще изплувам.
— Може би имаш нужда от моята помощ.
— Не, от твоята със сигурност не.
— Нима предпочиташ да те оставя да се удавиш? — попита с усмивка той и й предложи ръката си.
Двамата слязоха в мълчание в банкетната зала, където се беше събрал целият двор.
— О, Чатъм и неговата… лейди! — провикна се подигравателен глас и Ондин видя приближаващия се Лайл Хардгрейв.
Разговорите в залата замлъкнаха и Уоруик изпъна рамене. Джъстин застана зад брат си, но графът не го забеляза.
— Точно така, сър, Чатъм и неговата лейди — отбеляза спокойно той. — Или вие твърдите нещо друго?
— Дали да повикаме краля? — пошепна някой.
Хардгрейв и Уоруик не виждаха и не чуваха нищо около себе си.
— В никакъв случай! — отговори виконтът и се поклони подигравателно пред Ондин. — Това е… дамата, чийто произход Ан случайно успя да разгадае.
Лейди Ан се появи зад гърба му и направи драматичен жест с ръка.
— О, Уоруик, толкова съжалявам. Но нима ще се караме заради тази дреболия?
— Разбира се, че не! — прозвуча заповеднически глас и кралят застана между съперниците. — Какво означава това, лейди Ан?
— Трябва да знаете, Ваше величество, че тя не е лейди.
— И защо не?
— Предпочитам да не го кажа пред всички…
— Тогава си дръжте езика зад зъбите.
Дали ще ме нарече предателка, питаше се с нарастващо отчаяние Ондин.
Решен да отиде докрай, Хардгрейв се обърна към краля:
— Чатъм се е оженил за тази жена, за да я спаси от бесилката.
— Да, тя е обикновена уличница — допълни саркастично Ан.
Кралят вдигна вежди.
— Наистина ли? — попита с учтив интерес той.
В залата надвисна потискащо мълчание. Ондин не знаеше да се радва ли, защото истината не беше излязла на бял свят, или да се ужаси от унизителното разкритие на Ан и Хардгрейв. Уоруик имаше много добър повод да се отърве от нея и сигурно щеше да го направи. Можеше да заяви пред всички, че уличницата го е омагьосала, и да помоли краля да го освободи от черната магия…
Но графът не направи това. Първо поднесе почтително ръката й към устните си, после се усмихна на Чарлз.
— Да, Ваше величество, всичко това е вярно. Но кой би могъл да хвърли камък по мене? Докато зрителите крещяха злобно в очакване на жестокото представление, аз видях красиво лице и горда осанка. Никога преди това не бях срещал такава прекрасна жена — а тя беше осъдена на жестока смърт. Още от пръв поглед разбрах, че я обичам, затова помолих присъстващия монах да ни венчее веднага. За Бога, Ваше величество, кой мъж би устоял на това небесно създание? Кой не би приел този кралски подарък?