След като графът съумя да защити жена си по този елегантен и много убедителен начин, Чарлз се засмя развеселено и заръкопляска. Скоро заръкопляска целият двор, очевидно възхитен от тази романтична любовна история. Кралят застана пред Уоруик и го потупа по рамото.
— Аз също не бих обърнал гръб на такава красавица, приятелю. — Той се обърна към Ондин и се поклони почтително. — Каквато и да сте била, днес сте истинска графиня и украшение на кралството ми. Не е ли време най-после да седнем на масата?
Той пристъпи величествено към дългата трапеза, следван от придворните си. Уоруик и Хардгрейв се погледнаха враждебно, Ан стисна гневно устни. Сърцето на Ондин биеше лудо. Уоруик я защити, и то много по-енергично, отколкото беше нужно. Как да му благодари?
— Като набеждавате жена ми, обиждате мен, Хардгрейв — отбеляза ледено Уоруик. — Лейди Чатъм може би е безпомощна срещу злобата ви, но аз ще съумея да защитя честта й.
Той се обърна и поведе Ондин към масата. Гласът на Джъстин прозвуча весело и безгрижно зад гърба й:
— Ама че глупост сторихте, Ан! Красивата ми снаха може да е израсла на улицата, но това е къде-къде за предпочитане в сравнение с канала, в който са се родили повечето дами.
Ан измърмори някакво проклятие, което наистина напомняше за обитателите на канализацията, и Джъстин избухна в смях. После се приближи до Ондин и улови ръката й. Щастлива, тя тръгна гордо между двамата братя Чатъм към голямата маса, повтаряйки си колко много ги обича.
Късно вечерта Уоруик отведе жена си в частните им покои, после се върна да поговори с Чарлз.
Ондин реши да го чака. Окъпа се, избра най-красивата си нощница и седна пред камината с чаша портвайн.
Отдавна беше минало полунощ, когато вратата най-после се отвори. Уоруик погледна жена си, наля и на себе си портвайн и седна на отсрещното кресло.
— Защо си още будна?
— Исках да ти благодаря.
— За какво?
Ондин се намръщи, не знаейки какво да отговори. Той знаеше, че тя му дължи благодарност! Защо не улесняваше намеренията й? Защо чакаше отговор?
— Ан се опита да ме унижи, но ти не й позволи. Целият двор говори за необикновената ни женитба и никой не я намира за неприлична. Дори напротив, всички твърдят, че историята е много романтична.
Уоруик се облегна назад и я погледна над ръба на чашата си.
— Ти си от семейство Чатъм и не дължиш никому благодарност. Имаш ли да ми кажеш още нещо?
— Не… — Ондин се почувства отблъсната и се засегна. Изправи се, за да се прибере в спалнята, но Уоруик скочи бързо на крака и й препречи пътя. Лицето му грееше в усмивка. Ръцете му я обгърнаха съвсем естествено.
— Как примамливо ухаеш… А нощницата ти е толкова възбуждаща… Ако не знаех колко се отвращаваш от мен, бих могъл да помисля, че си решила да ме прелъстиш. Наистина ли стоя будна, за да ми благодариш?
— Нали ти казах…
— Тогава те моля за в бъдеще да ме чакаш по други причини. Например, защото ме желаеш.
— Моля те…
— Е, искаш ли ме? — прошепна в ухото й той.
Ондин не можеше да говори, не можеше дори да кимне, само се взираше в очите му и потъваше в тях все по-дълбоко и по-дълбоко.
Тя се освободи бавно от ръцете му, отстъпи назад, развърза нощницата си и тънката коприна се свлече безшумно на пода.
Уоруик свали дрехите си мълчаливо, разтвори ръце и тя падна на гърдите му. Целувката им беше страстна и възбуждаща. Ондин се притисна до него, за да го почувства с цялото си тяло. Двамата не отидоха в леглото, а се любиха на мекия килим, стопляни от огъня в камината и от горещото си желание.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ондин плуваше в някакво неземно състояние между сън и будуване. Притисната до съпруга си, тя лежеше на килима пред камината. Първите слънчеви лъчи нахлуваха необезпокоявани, в стаята. По коридора се чуха приближаващи се стъпки и някой затропа с юмруци по вратата.
— По дяволите, кралят! — Уоруик скочи на крака и нахлузи панталона си. — Тази сутрин има важно съвещание. В прегръдките ти забравих всичко на света…
— О! — прошепна объркано Ондин. В същия момент в стаята влезе Чарлз, следван от свитата си. Уоруик коленичи бързо пред жена си, за да скрие разголеното й тяло, едва прикрито от тънката нощница.