Когато започна следващото надбягване, зрителите се втурнаха напред и изведнъж Ондин усети, че я притискат грубо към стъблото на дъба. Преди да успее да извика, някой затисна устата й с кърпа, напоена с някаква течност. Опитът й да се отбранява остана безуспешен.
Странната миризма, която идваше от кърпата, замъгли съзнанието й. Светът се завъртя, небето, хората и конете хвърчаха покрай нея и тя повярва, че се е понесла нависоко, право към небето.
По някое време чу вик и реши, че това е собственият й глас. Не, това беше Ан и тя пищеше пронизително, притискайки с ръка разкъсания корсаж на роклята си. Хардгрейв се наведе над нея. С края на окото си Ондин забеляза братята Чатъм, които бяха извадили мечовете си.
И в този миг светът около нея потъна в черен мрак.
Ондин се събуди и изстена. Главата й бучеше болезнено, стомахът й се свиваше. Господи, беше на борда на някакъв кораб, който се люлееше силно по вълните!
Споменът се върна, макар и бавно. Спомни си как стоеше с другите под дъба, когато някой притисна към устата й кърпа, напоена с някакво упойващо средство. Но не тя, а Ан падна на земята и започна да пищи.
Кой беше безумецът, решил да отвлече лейди Чатъм в присъствието на краля? Не, първо трябваше да установи къде се намира. След няколко мъчителни опита тя отвори очи и главоболието стана непоносимо.
Опита се да се изправи, но не успя. Ръцете й бяха вързани за таблата на някакво легло. Наистина я бяха довели на борда на кораб. Светлина падаше само през мъничкия люк, на масата бяха разхвърляни морски карти, до отворена бутилка с ром беше оставен мръсен жакет. Вехт сандък с леген за миене и счупена кана върху него допълваха обстановката.
Ондин стисна зъби и се принуди да мисли разумно. Сети се за шишенцето, което бе споменала Ан. Кърпата, упойката… Нищо чудно, че бе паднала в безсъзнание!
И какво щеше да стане сега с нея? Тя задърпа гневно въжетата, с които я бяха завързали, но те не се поддадоха. Само разрани китките си. Трябваше да се откаже от опитите да се освободи.
Изведнъж чу гласове и стъпки. Вратата се отвори. Ондин затвори очи. Може би беше по-добре похитителите й да мислят, че все още е в безсъзнание.
— Какво красиво момиче, Джош! — пошепна някой. — Защо не се събужда?
Джош изпухтя презрително.
— За какво? Нали чу, че не бива да я докосваме.
— И защо не? Тя е омъжена жена, значи не е девица. Сигурно са я дали на някакъв стар, грозен лорд и би могла да оцени удоволствието, което ще й доставя.
— Ти? — изръмжа презрително Джош. — Не ме карай да се смея!
— Никой няма да узнае.
— Напротив, онзи, дето ни плаща, веднага ще разбере какво си сторил. Или ще се наложи да й прережеш гласните струни, за да мълчи, а това никак няма да му хареса. Нали ни каза, че я иска недокосната!
— Но аз няма да й сторя нищо лошо.
Едра ръка помилва гърдите на Ондин. Тя не можа да се сдържи и изпищя. Отвори очи и се озова срещу грозно лице с ухилена голяма уста, пълна с пожълтели зъби. Мъжът се наведе над нея и вонята от устата му я замая.
— Остави я на мира, глупако! — заповяда Джош, който беше по-възрастен и очевидно по-разумен от другаря си.
Другият мъж само се изсмя и се наведе още повече над нея с намерението да я целуна. Ръцете на Ондин бяха вързани, но краката й бяха свободни. Тя сви колене и светкавично заби тока на обувката си в слабините на нападателя.
— Вещица! — изрева ядно мъжът, отдръпна се назад и приклекна от болка. — Дамата се смята за много изискана и не иска да си има работа с прост мъж като мен. Сега ще я науча да се държи прилично…
Джош го сграбчи за рамото и го повлече към вратата.
— Нищо няма да направиш! Парите не са твои, а на всички ни. Да не мислиш, че заради теб ще се откажем от толкова злато? — Той избута другаря си навън, после се обърна към Ондин.
— Къде съм? — попита тя. — За какви пари говорите? Освободете ме и ще ви платя много повече.
Вместо да отговори, той й обърна гръб и отиде до масата.
— Моля ви! — прошепна Ондин. — Аз съм графиня на Норт Ламбрия и…
— Вие сте само курвата на един богаташ и нищо повече, драга моя. — Когато се обърна, тя видя в ръката му напоената кърпа.
— Не! — изпищя тя.
— За съжаление не може другояче. Създавате ни много ядове, момиче.
Ондин се опита да го ритне, но не успя. Мъжът притисна кърпата към устните й и тя отчаяно се опита да поеме въздух. Скоро потъна отново в черен мрак.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато Ан изпищя, Уоруик забеляза, че ръката на Ондин вече не се опира на неговата. Ала викът прикова вниманието му. Той се огледа за ранени и извади меча си.