Докато Ан се гърчеше на земята и пищеше, Джъстин забеляза, че Ондин е изчезнала. Той си проправи път през множеството, викайки името й, но напразно. След това една млада жена, която продаваше сладкиши, му разказа, че е видяла мъж с някакъв странен, тежък вързоп, който тичал към пътя. Джейк, който беше тръгнал след младия господар, пое шумно въздух и си припомни, че някакви търговци споменали кола със стоки. Тя трябвало да тръгне към пристанището, чакал я кораб на име „Мериан“ — и била натоварена с одеяла, в които лесно можеше да се увие млада жена.
Полудял от страх и ужас, Уоруик се втурна към коня си, но Джъстин го принуди да изчака, докато винаги готовият за приключения Бъкингам и приятелите му се съберат за общо преследване. Скоро десетина мъже възседнаха най-бързите коне и се впуснаха след похитителите.
Хардгрейв държеше Ан в прегръдките си и се преструваше, че я успокоява след въображаемото нападение.
— Побързай! — пошепна му тя. — Трябва да тръгнеш с преследвачите!
— А ако онази мръсна свиня, на която платихме, познае лицето ми?
— Само един човек те е виждал и това е капитанът на кораба. Затова трябва да се присъединиш към преследвачите. Ако Уоруик научи, че колата е тръгнала към пристанището, той ще направи всичко възможно и невъзможно някой от моряците да издаде кой му е платил за отвличането. Капитанът те познава, затова трябва да го убиеш. Да не искаш и двамата да се озовем в Тауър?
Уоруик и другарите му препускаха като вятъра. Прекосиха града, минаха покрай зелени долини и хълмове, покрай засети ниви и стада овце.
Най-после стигнаха пристанището.
— Виждам „Мериан“! — извика Джъстин. — Ей там, между рибарските лодки! Екипажът тъкмо развързва въжетата!
— По-бързо! — изрева Бъкингам и ездачите препуснаха в лудешки галоп по калдъръма. Пешеходците се разкрещяха, всеки бързаше да се скрие на сигурно място. Няколко коли, натоварени с плодове и зеленчуци, се преобърнаха. Разлаяха се кучета.
Когато Уоруик дръпна юздите и скочи от коня си, той забеляза до себе си Хардгрейв, който размахваше войнствено меча си.
— Спрете, момчета! — извика Джъстин. — В името на краля! Капитане на „Мериан“, свийте платната!
— Никога! — Капитанът, мършав тип с черна превръзка на окото, се хвана здраво за въжетата и вдигна високо острата си кама. — Приятели, това са само шепа градски контета! Ние сме поне двойно повече!
Мъжете се разбързаха още повече да издърпат останалите въжета. Уоруик се засили и скочи на борда, следван от малкия си отряд. Посрещнаха ги пистолетни изстрели и извадени саби. Макар че бяха по-малобройни, лордовете се оказаха по-добрите бойци.
Докато поваляше първия нападател, Уоруик забеляза, че Хардгрейв се е нахвърлил върху капитана. Пиратът му каза нещо, очевидно помоли за милост, но безпощадният виконт заби шпагата си в гърлото му.
Скоро палубата беше осеяна с трупове. От рамото на Бъкингам бликаше кръв, но той продължаваше битката с пистолета си, размахвайки го като боздуган. Джъстин се биеше с двама неприятели и Уоруик побърза да му се притече на помощ.
— Ти ме обиждаш, братко! — засмя се младежът. — Мога и сам да се справя с двама жалки негодници.
— Предпочитам да те обидя, вместо да те погреба!
Уоруик изби сабята на единия моряк от ръцете му, метна го към релинга и мъжът захленчи за милост. Графът нямаше намерение да убива. Искаше само да намери жена си. Огледа се отчаяно на всички страни.
— Търсете дамата! — изкрещя Бъкингам и притисна окървавеното си рамо. — Ние тук ще се справим.
Уоруик не дочака ма ду повторят. Хукна към стълбичката, която водеше за каютите, без да обръща внимание на вонята. Двама мъже му препречиха пътя.
— Пуснете ме да мина, джентълмени — помоли спокойно той. — Другарите ви умират на палубата, а днес пролях достатъчно кръв.
Двамата се побутнаха и се изсмяха.
— Този да не е сляп? — попита единият. — Ние сме двама, милорд.
— Ако убия единия, какво ще стори другият?
Мъжът, който досега се смееше, нададе гневен вик и се хвърли върху Уоруик. Графът го посрещна и светкавично заби острието на шпагата си в гърдите му. Вторият избяга надолу по стълбичката, изчезна зад една врата в дъното на коридора и я затръшна с все сила.
Уоруик прекрачи бързо мъртвия и забърза към помещението, което трябваше да бъде капитанската каюта. Вероятно бяха затворили Ондин именно там. Той се облегна на вратата, натисна я с все сила и изгнилото дърво се разцепи.
Жена му наистина беше там, на леглото, със завързани ръце и крака. При вида на ожулените й китки и глезени го обзе луд гняв. Ондин изглежда спеше, но първото му впечатление беше, че е мъртва. След малко обаче тялото й потрепери, тя разтърси глава и се опита да прогони мъглата от мозъка си. Когато примигна и отвори очи, Уоруик въздъхна облекчено. Ондин беше жива!