— Хвани го! — Шепотът достигна до него откъм един тъмен ъгъл. Когато се обърна, видя, че го дебнат трима. Един мършав тип оголи жълтите си зъби в грозна усмивка. Другите двама изглеждаха не по-малко отблъскващи.
— Предайте се! — нареди спокойно графът. — А ако сте посегнали на дамата…
— По дяволите, Джош, ти си страхливец! — изграчи мъжът с жълтите зъби. — Хвани го най-после! Той е сам!
Джош извади ножа си от колана, но очевидно се колебаеше. Уоруик се обърна бързо към Ондин, която го гледаше объркано. Трябваше първо да развърже въжетата, които стягаха ръцете и краката й, иначе онези негодници щяха да я вземат за заложник и да го принудят да сложи оръжие. Озова се с един скок до леглото, преряза въжето на ръцете й и заповяда:
— Върви на палубата! При Джъстин!
Не, отговори му мислено Ондин, все още замаяна. Ти си в смъртна опасност! Нима мога да те оставя сам!
Тя се надигна от койката и се олюля. Погледът й падна върху мръсната кана за вода, оставена на сандъка. Без да съзнава напълно какво прави, тя я грабна и когато мъжът с жълтите зъби се хвърли към Уоруик, я запрати с все сила към главата му. Вместо това обаче улучи слепоочието на мъжа си.
— О, Господи! — изплака безпомощно тя.
Уоруик попита раната на челото си, без да престава да размахва меча. Острието прониза рамото на единия противник, който изпищя и се загърчи на пода. Предпазливият Джош се скри в тъмния ъгъл.
— На коя страна си всъщност, Ондин? — попита задъхано Уоруик.
— Толкова съжалявам…
— Нали ти казах да се качиш на палубата!
— Но аз… не можех да те оставя сам!
— Изчезвай най-после!
Ондин се обърна послушно към вратата, но залитна и едва не падна. Уоруик я подкрепи с едната си ръка и продължи да отблъсква нападенията на мъжете с другата.
— Какво сте направили с нея?
Джош се отпусна на колене, треперейки от страх.
— Пощадете ме, ваша светлост! Ние само упоихме дамата. Скоро действието на упойката ще отслабне, кълна се в душата си!
— И какво щяхте да правите с нея?
— Заплатиха ни, за да я заведем при един джентълмен по-надолу по реката.
— При кого?
— Не знам името му. Само капитанът го познаваше.
Капитанът обаче е мъртъв, каза си горчиво Уоруик. С ъгъла на окото си забеляза някакво движение и се обърна светкавично към вратата.
— Стой, Уоруик, аз съм! — извика уплашено Джъстин. — И Бъкингам е с мен!
Уоруик бутна жена си в ръцете му.
— Махни я оттук! Колкото се може по-бързо! Върнете се в Нюмаркет!
— Почакай! — изплака Ондин. — Уоруик…
— Побързай, Джъстин!
Ондин не се възпротиви повече. Виеше й се свят и тя затвори очи. Джъстин я вдигна на ръце и я изнесе навън. Бъкингам пристъпи към Уоруик и изгледа презрително тримата мъже.
— Значи част от тази измет е още жива.
— Да. Но не можах да узная нищо.
— Само капитанът беше посветен в тайната — изхленчи жално Джош.
— Да, и ние чухме същото — потвърди Бъкингам. — Спасихме не само вашата жена, Уоруик, а и още няколко красавици, затворени в трюма. Капитанът и екипажът му са се занимавали с много специални сделки. Отвличали красиви млади дами и ги продавали в мароканските хареми.
Уоруик едва не извика. Вече не съжаляваше, че е пролял толкова кръв. Но кой се криеше зад отвличането на Ондин? Хардгрейв и Ан, каза си той, изпълнен с дива омраза. Жена му едва не стана жертва на тези гадни роботърговци. А виконтът дойде с него и собственоръчно прониза капитана, единствения посветен в тайната.
— Да вървим, Бъкингам! Да оставим тези копелета на съда. И без това няма да изтръгнем нищо от устите им. — Отвратен, той обърна гръб на моряците и се върна на палубата. Скоро щяха да се появят кралските войници и да арестуват целия екипаж. Уоруик щеше да се върне в Нюмаркет, в малката вила, където беше познал любовното щастие. Тази нощ обаче нямаше да бъде нежен с Ондин. За да остане жива, тя трябваше да го напусне. И той щеше да я принуди, ако се наложи, дори със студена жестокост.
Уплашена и загрижена, Ондин чакаше мъжа си. Верният Джейк стоеше на пост пред вратата на вилата. Най-после Уоруик влезе, хвърли ръкавиците си на един стол и стопли ръцете си на огъня в камината.
— Утре се връщаме у дома.
— Но ние едва дойдохме.
— Ти ми създаваш твърде много проблеми.
— Аз? Нима е моя вината, че ме отвлякоха?
— Във всеки случай появата ти вдигна много шум и интересът на хората се събуди. Затова се връщаме в Норт Ламбрия. Там ще останем само една нощ. Купил съм ти билет за „Лейди Кристабел“. Корабът ще напусне пристанището на Ливърпул само след няколко дни и ще поеме курс към Вирджиния. Ще пътуваш под името мисис Дайана Браун. Купил съм ти къща в Уилямсбърг и съм назначил прислуга. Наел съм адвокат да се грижи за финансите ти. Ще прекараш една година в града, като се представяш за вдовица. Междувременно аз ще уредя развода ни. После ще можеш да живееш, както си искаш. До края на живота си ще получаваш богата издръжка.