Решението на Ондин беше взето. Щеше да избяга от мъжа си още преди да потеглят за Ливърпул и да се върне в земите на семейство Рочестър, за да изобличи убийците на баща си.
— Пристигнахме. — Уоруик, който седеше насреща й, се приведе към нея и повдигна с един пръст брадичката й. — Какви интриги ковеш, мила моя?
Ондин въздъхна и отблъсна ръката му.
— Нищо, което да те засяга, Чатъм.
Когато слязоха, Джъстин и Джейк вече бяха скочили от капрата. Матилда тичаше надолу по широкото стълбище, следвана от Клинтън.
— Добре дошли! — поздрави с усмивка момъкът. — Тук беше много самотно без вас.
Матилда имаше очи само за Ондин.
— О, милейди, колко добре изглеждате, слава на Бога! Сега ще се грижа за вас ден и нощ, защото раждането вече наближава. Сигурно очаквате момче, това е обичайно в семейството. Но дори ако родите момиче, няма да има по-щастлива от мен. Толкова ще бъде хубаво къщата да се огласи отново от детски смях!
Изведнъж вятърът спря и околните дървета застинаха в заплашителна тишина. Уоруик застана между двете жени.
— Няма да има бебе, Матилда. Колкото и да ми е неприятно да нараня чувствата ви, аз няма да призная това дете.
— Какво… — започна невярващо Джъстин, но брат му не му позволи да вземе думата.
— По причини, известни на моята жена, аз възнамерявам да се разведа. Детето й не е Чатъм. Утре сутринта тя ще замине. Който смята да протестира срещу решението ми, ще напусне завинаги тази къща.
Смаяно мълчание последва тези думи. Уоруик изгледа поред всички присъстващи, поклони се иронично пред Ондин и тръгна към обора.
— Ти си едно проклето копеле! — изрева вбесено Джъстин и се втурна след него, но Ондин го задържа.
— Моля те, не се карай с него!
Матилда избухна в плач, Джейк пристъпваше с неудобство от крак на крак, а Клинтън беше отворил широко уста от учудване.
— Това е толкова необичайно за него. — Той се усмихна окуражително на Ондин и улови ръцете й. — Горе главата, милейди! Това не е братовчедът, когото познавам, откакто се помня. Той не е жесток човек и съм сигурен, че това странно настроение скоро ще отмине.
Вместо отговор Ондин само вдигна рамене и Джъстин смръщи замислено чело.
— Вече доста време се държи наистина странно. Не разбирам. Започвам да се боя за разума му.
Ондин избяга в стаята си, хвърли се на леглото и даде воля на сълзите си. Навън бушуваше буря, която й се струваше много по-слаба от тази в сърцето й.
Някъде отдалеч до ушите й достигна упорито тропане. Някой чукаше на вратата й — не Уоруик, защото той просто щеше да влезе.
Тя се надигна уморено и отвори вратата на Матилда, която стоеше на прага с чаша козе мляко. Изпълнена със съчувствие от отчаянието на икономката, Ондин я настани в едно удобно кресло.
— Не се вълнувайте толкова…
— Клинтън е прав. Уоруик се държи наистина странно. Обзела го е някаква лудост. — Матилда въздъхна и стисна треперещите си ръце. — Дано утре се вразуми. О, просто не проумявам как…
— Успокойте се, моля ви. — Ондин донесе от салона бутилка коняк и напълни една чаша. — Пийнете, ще се почувствате по-добре. — Искаше й се да вдъхне някаква надежда на бедната жена, но знаеше, че решението на Уоруик е непоклатимо. А самата тя щеше да остане в тази къща само толкова, колкото беше необходимо.
Матилда отпи с отсъстващ вид голяма глътка, после вдигна глава.
— Не, няма да го допусна… Изпийте млякото си, милейди, трябва да се подкрепите. — За да не й противоречи, Ондин изпи чашата на един дъх, макар да не обичаше козе мляко. След малко икономката стана и се запъти към вратата. — Не се тревожете, милейди, аз няма да му позволя да ви изостави.
Когато остана сама, Ондин пристъпи към прозореца и погледна сивото, осеяно с гонещи се облаци небе. Дали бурята беше благоприятна за бягството й? Все още не валеше.
Изведнъж тя си припомни странния шепот през онази бурна нощ. Някой се бе промъкнал незабелязано в къщата и отново беше изчезнал. По какъв път? През коя тайна врата?
Тя почука по всички стени, но без успех. Накрая дръпна завесата, зад която беше поставено нощното гърне, и забеляза едно малко камъче, което стърчеше от стената. Натисна го с трепереща ръка и част от стената изскочи навън.
Ето че бе открила път за бягство. Накъде ли водеше тунелът? Тя грабна една запалена свещ и тръгна по тъмния коридор. Учуди се безкрайно, когато не чу цвърчене на плъхове. От тавана не висеше нито една паяжина. Някой използваше този тунел, и то често.
След около четиридесет крачки стигна до тясна, извита стълбичка и слезе по нея. Отвори ниската вратичка и надникна през гъстия храсталак. Оборите бяха доста далеч, но все пак и се видяха достижими.