Уоруик притисна глава до гърдите й и се вслуша. После изпрати безмълвна благодарствена молитва към небето.
— Жива е! — произнесе задавено Джъстин. — Диша!
Ондин повдигна леко клепачи, видя лицето на Уоруик и се усмихна с благодарност. Очите й се затвориха отново и графът бурно я притисна в обятията си. Очите му се напълниха със сълзи.
Трябваше веднага да я махне от това ужасяващо място. Но краката му сякаш бяха приковани за пода. Не се помръдна, докато Клинтън не слезе в гробницата, за да изнесе на ръце мъртвата си майка.
— Тя беше луда — прошепна нещастно момъкът, без да смее да погледне към братовчед си. — О, Господи, Уоруик, толкова съжалявам… — Клинтън въздъхна и поклати глава. — Нямах представа, че…
— Знам. Аз също съжалявам, Клинтън.
— Сега ще погреба мама и после ще си отида завинаги.
— Не, Клинтън — отговори решително Уоруик и продължи с мек глас: — Ние всички сме от семейство Чатъм. Тази нощ платихме скъпо и прескъпо за греховете на предците си. Чатъм Менър е толкова твой дом, колкото и мой. Матилда беше твоя майка — несъща сестра на баща ми. Ще я погребем заедно — а с нея и тъжното минало.
Джъстин сложи ръка на рамото на брат си.
— Отнеси Ондин в стаята й. Аз ще остана с Клинтън.
Уоруик не можа да отговори. Нещо го задушаваше и само кимна.
Стана бавно и изнесе жена си в големия салон. Без да съзнава какво прави, излезе навън, пред входната врата, защото усещаше непреодолима нужда от чист въздух.
Вълците виеха по северните хълмове и Уоруик им се зарадва, защото това бяха естествени гласове, не призрачно шепнене. Духовете никога вече нямаше да се върнат сред стените на Чатъм Менър.
Най-после черното небе отвори шлюзовете си и изсипалият се дъжд очисти Чатъм Менър от насъбралото се зло.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Една цепеница се разпадна на жар с голям шум и изтръгна Ондин от мъглата на безсъзнанието. Тя вдигна бавно клепачи и видя само златното сияние на пламъците. Свещите бяха догорели. Тя лежеше в леглото на Уоруик, не в своето собствено. Разбра това, преди очите й да са привикнали със слабата светлина. Чувстваше се свежа и чиста като белите чаршафи, които я обгръщаха отвсякъде. Огледа учудено белите дантелени маншети на нощницата си. Някой я беше изкъпал и я беше пременил с тази нова нощница.
Въпреки приятната топлина, която изпълваше помещението, Ондин потръпна от студ. Страшният спомен бавно се възвръщаше. Тя беше стояла там, долу, и беше чакала смъртта — напълно безпомощна. Припомни си с ужас примката около шията си, едно добре познато от миналото чувство, припомни си и лудостта в святкащите очи на Матилда. Уоруик отново се бе появил в последния момент, за да спаси живота й.
Днес беше върнала дълга си. Никога вече нямаше да се измъчва от страхливите въпроси за смъртта на първата лейди Чатъм. Ролята й беше приключена. Дали Уоруик щеше отново да настоява да я изпрати в колониите? Трябваше да го изпревари. Тя въздъхна дълбоко и усети някакво движение до себе си. Обърна глава и видя мъжа си да седи на ръба на леглото.
— Ондин…
Тя се усмихна с треперещи устни. Макар да презираше дивашкия му темперамент и ужасната му безочливост, тя признаваше, че той не я беше изоставил нито за миг и винаги беше до нея в най-страшните моменти.
— Можеш ли да говориш, Ондин?
— Да, добре съм.
Уоруик се протегна и предпазливо попипа шията й.
— Само няколко ожулвания… Упоили са те с макови семена. Слава Богу, упойката е безобидна. Преди час накарах Лоти да претърси кухнята и избата, защото се боях, че си поела смъртоносна отрова. Изпитах огромно облекчение, когато ми донесе мака.
— Матилда е…
— Да, тя е мъртва, бедната жена. Нека почива в мир.
— А Клинтън?
— Той тъгува за майка си и това е естествено. Тя беше моя леля, беше част от живота ми. И никой от нас не подозираше… — Той замлъкна потиснато.
— Толкова съжалявам, Уоруик.
— Тази истина ще понеса по-лесно. Представи си, че виновният беше брат ми — или Клинтън.
— Джъстин усещаше, че го подозираш в нещо лошо, и беше отчаян. Помири ли се с него?
Уоруик стисна ръката й и кимна.
— Не беше трудно. Той разбра лудостта, която ме преследваше, ледения страх, който ме беше стиснал за гърлото. Едва тази вечер му разказах, че Матилда веднъж вече те е нападнала в параклиса. А Клинтън не знаеше абсолютно нищо. Когато след смъртта на Женевиев твърдях, че жена ми е била убита, никой не ми повярва. Всички смятаха, че в мъката си нападам слепешката. Сега Клинтън се чувства виновен, че не е разпознал по-рано признаците на лудост у Матилда. Двамата с Джъстин се опитахме да го утешим и го уверихме, че ние също не сме забелязали нищо нередно.