— Как бих могъл да го забравя?
— Да, разбира се, простете. — Чарлз се покашля смутено. — Онази нощ загина Женевиев… Това беше денят, в който реших, че ще удостоя с милостта си стария дук въпреки различията му с баща ми.
Изведнъж Уоруик спря да диша.
— Покушението върху живота ви…
— Да, малко след турнира. Е, старият дук Рочестър имаше дъщеря…
Ръката на графа затрепери толкова силно, че бирата се разля по килима.
— Ондин?
— Точно така. — Кралят взе чашата от ръцете му и я остави на масата.
— Защо, за Бога, се е озовала в Нюгейт? Защо са я осъдили на смърт?
— Знаете само половината от историята, Чатъм. Имайте малко търпение. Ще продължа само ако се закълнете да се държите прилично. Ондин се намира в много притеснено положение и само тя е в състояние да реши проблема.
— Велики Боже! Чарлз…
— Както знаете, дукът беше убит в момента, когато уж вдигнал меча си срещу мен.
— Защо уж? Нима не бяхте до него?
— Тъкмо бях обърнал гръб на придружителите си. Изведнъж чух крясък и когато се обърнах, дукът лежеше на пода с пронизана гръд. Красивата му дъщеря избяга с писък, а несъщият й чичо и синът му се заклеха, че тя е била съучастница на баща си в опита за убийство. Раул Довьо държеше в ръка окървавен меч. Присъстваха още един слуга и двама войници, които по-късно изчезнаха и това ми се стори много подозрително. С изключение на това обстоятелство обаче всичко доказваше, че старият дук е искал да ме убие.
Уоруик не можеше да проумее чутото.
— Момичето край потока… — припомни си внезапно той.
— За какво говорите?
— Аз я видях! След турнира отидох в гората, за да си почина. Лежах край един поток и изведнъж се събудих от яростна кавга. Една млада жена изскочи от храстите на отсрещния бряг и изчезна във водата. Потърсих я, но напразно, а после реших, че съм сънувал. Още тогава си казах, че прилича на русалка — най-прекрасната, която съм срещал някога…
Не издържайки на напрежението, Уоруик скочи на крака.
— От кого е бягала?
— Вероятно от чичо си, Уилям Довьо, или от братовчед си Раул. Слуховете твърдяха, че Ондин трябвало да се омъжи за братовчеда си, но баща й отричаше. Когато по-късно се появи с вас в двора, тя ми разказа, че опитът за убийство е инсцениран от Уилям и сина му, за да отстранят стария дук от пътя си и да наследят титлата и земите му.
— Но щом знаете истината…
— Не съм сигурен в нищо, Уоруик. Мога да разчитам само на опита си, на познанията си за човешката природа. Вярвам на младата дама. Тогава обаче Раул и баща му също бяха убедителни в твърденията си, че Рочестър е искал да ме убие, и освен мен никой не се усъмни в искреността им. Ако дъщеря му не беше избягала, щеше да се наложи да я затворя в Тауър — не на последно място и защото алчните й роднини притежават документи, които доказват вината й.
— И вие позволихте на жена ми да се върне при онези двамата? — процеди през зъби Уоруик.
— Тя е длъжна да открие какво замислят чичо й и синът му.
— Не можете ли да я помилвате, сър?
— Това не е достатъчно. Ондин иска непременно да възстанови доброто име на баща си.
Уоруик удари с юмрук по масата.
— Значи аз трябва да стоя и да чакам, докато жена ми е в ръцете на двама убийци? Имам пълното право да отида в замъка на дука и да я извлека оттам за косите.
— Разбира се, че имате това право, но тя няма да ви благодари, докато нещата не се изяснят докрай. Освен това не съм сигурен дали наистина е отишла в Довьо Плейс. Само предполагам, че е така, защото лично аз я посъветвах да се върне в земите си и да поиска наследството си.
— Какво сте я посъветвали?
— Може би ще си припомните, че вие се оженихте за нея, за да заловите убиеца…
Уоруик простена и притисна с ръце пулсиращите си слепоочия.
— Ами ако е вече мъртва…
— Съмнявам се. Уилям има голямото желание да я ожени за Раул, за да си осигури дукската титла. Ако е умна и действа предпазливо, което може да се очаква от нея, тя ще се справи с всички опасности и ще победи враговете си.
— Ваше величество, след като научих всичко, не мога да се държа настрана!
— Това ми е ясно — засмя се кралят. — Най-добре е да сте близо до Ондин, за да й помогнете в случай на нужда. Много ви моля обаче да се държите кротко и да не прибързвате! Ако я обичате истински, ще намерите правилните начини и средства да докажете невинността й. Умолявам ви, Уоруик, обуздавайте темперамента си!
— Ще направя всичко, което зависи от мен — обеща тържествено графът, но кралят не изглеждаше много убеден.