Обзета от горчиво разочарование, тя затвори последното чекмедже. Всъщност, трябваше да знае, че документите не са тук. Чичо й ги беше скрил на сигурно място…
Изведнъж на стълбата се чуха стъпки и Ондин спря да диша. Втурна се към една етажерка, грабна първата попаднала й книга, с другата ръка взе лампата и седна на пейката до прозореца.
Стъпките се приближиха към работната стая почти безшумно. Вратата се отвори изведнъж. Ондин изпищя уплашено и притисна книгата до гърдите си. На прага стоеше Уилям Довьо, облечен с дълга нощница, с нощна шапчица на главата. Очите му святкаха подозрително.
— О, чичо! — извика Ондин. — Толкова ме уплаши.
Мъжът влезе и се огледа мрачно. Ондин се зарадва, че бе успяла да подреди всички чекмеджета преди появата му:
— Какво търсиш тук? — попита той. Тя го погледна с невинно изражение.
— Не можах да заспя и слязох да почета малко.
Той отиде при нея и изтръгна книгата от ръката й.
— Винаги ли четеш от обратната страна, Ондин?
— Какво? О, когато влезе така неочаквано, изпуснах книгата и…
Чичото се усмихна и скри томчето зад гърба си.
— Коя книга четеше, скъпа моя?
Ондин премисли светкавично. Беше взела стар, прашен том със златна подвързия.
— Шекспир!
Уилям вдигна изненадано вежди. Очевидно беше улучила точно.
— Кой том?
Паметта не я изостави. По-рано беше идвала често тук, за да чете и препрочита събраните съчинения на Шекспир.
— „Крал Лир“, чичо. Това е първата драма в този том.
Уилям разтвори книгата, за да се увери, че племенницата му казва истината, затвори я шумно и я подаде на Ондин.
— Вече е много късно. Ако заспиш тук на запалена лампа, можеш да запалиш цялата къща. Върни се в покоите си.
Стиснала книгата в треперещата си ръка, Ондин забърза нагоре по стълбата. Втурна се като вихър в стаята си, зарези вратата зад себе си и се отпусна изтощено на леглото.
Зави й се свят, прилоша й.
— Велики Боже! — прошепна изумено тя и се опита да преброи колко дни бяха минали от последната й менструация. Колко пъти се бяха любили с Уоруик през това време?
Трябваше да притисне устата си с ръка, за да не извика. Нямаше съмнение. Тя носеше под сърцето си детето на Уоруик Чатъм.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Клинтън и Джейк пристигнаха в столицата скоро след господаря си. Дребният слуга тръгна да събира сведения за Уилям Довьо и скоро се върна с ценна информация.
Недалеч от лондонските предградия, на около половин час езда от Довьо Плейс, се намираше „Бялото перо“, долнопробна кръчма, където срещу съответно заплащане можеше да се получи всичко — жени и бира, любовни питиета, отрови и сведения.
Клинтън предупреди братовчедите си да бъдат предпазливи, затова всички си накупиха прости вълнени дрехи и едва тогава отидоха в кръчмата. Там се представиха за работници от север, които избягали от студената зима и дошли да потърсят препитание на юг.
Джъстин завърза веднага флирт с Моли, дебеличка, постоянно хихикаща келнерка, но Уоруик беше този, който й зададе важния въпрос:
— Я кажи, момиче, къде един сръчен мъж може да намери работа в този район? Чух, че наблизо имало голямо имение — Довьо Плейс или нещо подобно.
— Така е, обаче тамошният господар е много строг.
— Разкажи ни повече за него!
— Историята е наистина странна. По-рано там живееше един дук, много спокоен и добър мъж. Но тихата вода е най-дълбока и един ден се оказа, че дукът направил опит да убие добрия ни крал Чарлз, при това с помощта на дъщеря си. Не успял и бил пронизан смъртоносно, а момичето му изчезнало. Сега къщата принадлежи на някакви роднини от втория брак на дядото — баща и син. Разказват, че младата жена се върнала и щяла да се омъжи за братовчед си. Той е красиво момче, но винаги когато го погледна, ме побиват студени тръпки. Няма да се учудя, ако кажат, че е пребил от бой бедното момиче. Познавам бившата камериерка на младата лейди и тя казва, че господарката й е била винаги добра и мила. — Моли отпи глътка ейл, предложена от Джъстин, и се усмихна на Уоруик. — Ако можеш да изтърпиш строг господар като Довьо… Той плаща добри пари.
— Така ли? Смяташ ли, че ще ме назначи?
Тя го измери изпитателно, после очите й светнаха зарадвано.
— Знаеш ли, наскоро умря старият ковач и сър Уилям има нужда от нов, защото чиракът е още дете. Ако не те е страх от тежкия труд, утре можеш да опиташ късмета си.
— Благодаря, Моли — отвърна Уоруик и стана.