Дамата се казваше Сара и Клинтън я хареса много, не само защото беше млада и красива, с блестящи кафяви очи и буйни кестеняви къдрици, но и защото оцени високо искреността и страстта й.
Без да обяснява за какво става дума, той й заяви, че двамата с братовчед му трябва непременно да се срещнат с бившия страж. Сара обеща да му помогне. На следващия ден следобед тя се появи отново в къщата край речния бряг и му съобщи, че човекът ще ги чака в една кръчма на Чаринг Крос.
— Елате и вие, лейди Сара — помоли Джъстин. — Как иначе ще го познаем?
— Джон Робинс не беше особено очарован от молбата ми да се срещне с вас — отбеляза младата жена. — Не знам защо, но ми се стори много уплашен. Затова поиска да се срещнете на оживено място, където ходят много хора. Вероятно смята, че животът му е в опасност.
— От нас няма защо да се страхува — увери я Джъстин. — Да тръгваме.
Наеха карета, която ги откара в Чаринг Крос. След малко влязоха в задименото, шумно помещение.
— Много уютно — засмя се Джъстин.
— Да седнем в ъгъла — предложи Сара. — Там е тъмно и Джон ще се чувства по-сигурен.
Намериха свободна пейка и Джъстин поръча ейл. Тримата наблюдаваха внимателно хората, които идваха и си отиваха.
Скоро се приближи мъж, който в сивата наметка с нахлупена дълбоко над челото качулка приличаше на поклонник. Очевидно беше познал Сара, защото приседна до Джъстин и посегна към каната му с бира, сякаш беше предназначена за него. Тъй като държеше главата си сведена, братовчедите не можеха да видят лицето му, но прецениха, че е около тридесетгодишен.
— Дойдох само заради Сара — заговори тихо мъжът. — Задайте въпросите си, а аз ще отговарям, ако реша. — Той вдигна за миг очи, изгледа с копнеж младата жена и отново заби нос в бирата си.
— Трябва да узнаем какво се случи в деня, когато бе извършено покушение срещу краля и извършителят загина — обясни Джъстин и Джон Робинс се сви, сякаш го бяха ударили.
— Защо искате да говорим за неща, станали толкова отдавна? Дукът е мъртъв, дъщеря му също.
Джъстин го сграбчи за рамото и заговори възбудено:
— Не, тя е жива и се нуждае от помощ! — Като видя, че Робинс се оглежда страхливо, той продължи по-спокойно: — Ние не заплашваме живота ви. От кого се страхувате?
— Страхувам се, но не за себе си. Ако ме видят тук… Имам стара майка и четири красиви, невинни сестри. На мен няма да сторят нищо, но не мога да изложа на опасност хората, които обичам.
— От кого ви е страх? — повтори нетърпеливо Джъстин.
Мъжът с качулката най-после се осмели да вдигне очи.
— Твърдите, че дъщерята на дука е жива? Онзи ден тя избяга и аз не можах да сторя нищо за нея, освен да я пусна да си отиде. Тогава не знаех какво точно съм видял и преди да имам време да си събера мислите, един мъж ме заговори.
— Кой беше той? Уилям Довьо?
— Не, синът му Раул. Ръцете му още лепнеха от кръвта на стария дук. Каза ми, че знае къде живее семейството ми. Ако го издам, наетият убиец, който вече бил получил възнаграждението си, щял да пререже гърлото на някоя от сестрите ми. — Робинс поднесе каната към устните си с треперещи ръце. — Дори ако не ме бяха заплашили, какво можех да сторя? Не видях почти нищо. Само блясъка на меча. В следващия миг старият дук се строполи на земята, дъщеря му изпищя и хукна да бяга… — Той замлъкна потиснато.
— Няма от какво да се боите, повярвайте — успокои го Клинтън. — Самият крал иска да докаже невинността на младата дукеса и да й възвърне правото върху Довьо Плейс.
Джон Робинс го изгледа недоверчиво.
— Защо се интересувате от всичко това? Наистина ли има заговор, целящ да очерни името на дука и дъщеря му? Защо заплашват семейството ми? Как мога да бъда сигурен, че дъщерята на дука е още жива и че кралят е на ваша страна, милорди?
— Моето име е Чатъм — отговори спокойно Джъстин. — Брат ми е графът на Норт Ламбрия…
— Чувал съм, че е добър приятел на краля — прекъсна го Робинс.
— Точно така. В момента той работи като слуга в Довьо Плейс, за да закриля дъщерята на дука. Той е неин съпруг, разбирате ли? Човекът, който седи до мен, също е Чатъм и всички ние…
— Я виж ти, колко Чатъмови! — извика звънлив женски глас и Джъстин примигна стреснато.
— Лейди Ан!
— Изненадан сте Да ме видите тук, нали?