Лейди Ан не беше напуснала таверната. Тя се скри в една задна стая, където алкохолът се лееше още по-обилно и се уговаряха съмнителни сделки. Тук седеше Хардгрейв, вече доста пиян, и играеше на зарове с кръчмаря. Две съвсем млади момичета се притискаха в него. Очевидно виконтът имаше намерение да прекара нощта с тях, но тъй като беше още рано, бе решил да опита късмета си в играта.
Ан не прояви разбиране към положението му. Тя отиде при него и го дръпна нетърпеливо за ръкава.
— Трябва да вървим!
— Да вървим ли? — учуди се Хардгрейв. — Та аз едва започнах…
Тя се наведе към ухото му, прошепна му нещо и в стъклените му очи проблесна внезапен интерес.
— Повярвай, подслушах изключително интересен разговор — обясни Ан. — Джъстин Чатъм и братовчед му бяха преди малко тук, за да се срещнат с някакъв мъж. Ставаше въпрос за Уоруик и красивата му съпруга. Тя не е обикновена гражданка, Лайл — и това е благоприятно за плановете ни! Само си помисли как жадуваш за отмъщение и колко силно желаеш Ондин! Нашето странно съдружие скоро ще даде плодове. Ондин ще бъде твоя, а Уоруик най-после ще принадлежи само на мен.
Хардгрейв забрави всички свои колебания и скочи. Захвърли заровете на масата и се ухили.
— Тази вечер спечели доста от мен, Теди, а аз няма да имам възможност дори да се насладя на тия куклички. — Той се олюля и се поклони подигравателно пред двете момичета. — Дамите са толкова чаровни, но… Може би друг път! — Той се опря на ръката на Ан и двамата излязоха от кръчмата.
Ан продължи да говори настойчиво:
— Припомни си, Лайл! Тази малка вещица се появи в двора в деня на турнира. Помниш ли как загуби турнира срещу Уоруик? Кръгът се затваря, не мислиш ли? Ще си отмъстиш за всичко, което ти е причинил, като му отнемеш женичката.
Хардгрейв присви очи и пое дълбоко свежия нощен въздух. Опиянението му премина, мислите му станаха отново ясни.
— Ще го направим така, както решихме — аз ще взема жената и ще се погрижа да бъде издаден смъртен акт. А ти ще си получиш така желания Чатъм.
— О, да! — потвърди с тържествуващ вид лейди Ан. — Знам, че скоро ще я забрави в прегръдките ми. Мога да направя щастлив всеки мъж.
— Без съмнение — промърмори виконтът. Не, скъпа Ан, тук: пътищата ни се разделят, продължи мисълта си той. Не искам да видя Чатъм щастлив, а мъртъв. Искам да го премахна завинаги от пътя си. — Едно не разбирам все още — прибави той и махна на кочияша си да докара каретата. — Значи нашата малка крадла се оказа благородна дама, която се е върнала в родния си дом. Защо тогава твърдиш, че е в ръцете ни?
Ан простена негодуващо.
— Ти не помниш ли какво се случи в деня на турнира?
— Помня само, че изгубих двубоя — отговори горчиво той.
— Дук Рочестър направи опит да убие краля и беше пронизан от свой роднина. Разбирам, че си бил потиснат и не си се интересувал какво става наоколо. Женевиев умря само няколко часа след това и аз помня събитията до най-малката подробност. Онази глупачка Ондин избяга и нейните имоти и титла преминаха в ръцете на чичо й и сина му. Тя се е върнала вкъщи само преди седмица. Уоруик я е последвал и сега е слуга в замъка на чичото. Само си представи какво ще заварим там! Според онова, което чух, има сериозен проблем — Ондин трябва да се омъжи за братовчед си. Чичото, който е поел управлението на земите, няма намерение да ги върне на законната наследница. Ако узнае къде е била тя през цялото време, докато са я смятали за мъртва, сигурно ще се откаже да я ожени за сина си. Няма да ни струва никакви усилия просто да я купим от него.
— Той сигурно иска да я види мъртва!
— Не, това би било твърде рисковано. За него ще бъде по-просто племенницата му да изчезне. Ще му обещаем да я изведем извън страната и да не я върнем никога вече. Повярвай, всичко ще мине добре.
— Като миналия път ли, Ан? — възрази подигравателно виконтът.
Жената вирна предизвикателно изваяната си брадичка.
— Защо се колебаеш? Сигурно се боиш от Уоруик Чатъм? Раменете му се сковаха, кръвта запулсира в слепоочията му и Ан разбра, че е намерила правилния подход.
— Добре, ще заминем — съгласи се мрачно Хардгрейв. — И ще обясним на онзи човек, че интересите ни са общи.
— О, да, скъпи! — зарадва се Ан. — Да побързаме!
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
На сутринта Берта донесе чая на господарката си много по-рано от обикновено.
— Събудете се, дукесо! Чичо ви желае да ви види веднага.
Ондин примигна сънено и се прозя. Страстните нощи с Уоруик я бяха изтощили.