Уоруик се скри в ковачницата и се вслуша напрегнато. Не му беше трудно да разбере за какво става дума, тъй като бащата и синът не си даваха труд да понижат гласовете си.
— Казвам ти, че е вярно! — настоя упорито Уилям.
— Онази тъпа селянка си въобразява несъществуващи неща — възрази Раул.
— Берта може да е селянка, но не е глупава. Виждала е достатъчно бременни жени. Повярвай, твоята сладка малка девственица очаква бебе!
Ледена ръка стисна Уоруик за гърлото. После го обзе луд гняв. Ако Ондин беше до него, сигурно щеше да я удуши. Как смееше да се излага на такава опасност! Да напусне Чатъм Менър с неговото дете под сърцето си! Защо се беше впуснала в това опасно приключение, когато на карта беше заложен не само нейният живот!
Какъв глупак съм, каза си нещастно той. Слугинята е забелязала, а аз не видях нищичко. Аз, нейният съпруг, който я държи всяка нощ в обятията си…
— Аз знаех, че не е девствена — обясни нетърпеливо Раул. — Тя ми призна някои неща, които нямаше смелост да довери на теб. Какво значение има? Не ме интересува, че е имала друг мъж. Ще се оженя за нея, та каквото ще да става.
— Ти не ме ли чу? Тя не само е загубила невинността си — тя чака дете, вероятно от някой мръсен крадец!
— След раждането ще отстраним лесно малкото копеле, татко.
— И тя ще те обича с цялото си сърце, ако убиеш детето й, нали? — подигра го горчиво Уилям.
— След като пронизах с меча си баща й, една смърт в повече надали ще означава нещо за нея — изсмя се злобно Раул.
— Трябва веднага да я отстраним от пътя си.
— След като кралят я видя тук? И дума не може да става, татко. Освен това аз я искам.
— Ти си глупак! Нямаш капчица разум!
— Татко…
— Нито дума повече! Е, добре, ожени се за тази курва, щом си полудял по нея, и я завлечи в ада!
О, не, милорди, каза си злобно Уоруик и стисна ръце в юмруци. Вие ще отидете в ада и аз ще ви изпратя там със собствените си ръце.
— Прави, каквото искаш, Раул — продължи по-меко Уилям. — Впрочем, тази вечер няма да съм тук;.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Нищо особено. Получих вест от една стара приятелка и ще се радвам да прекарам една приятна вечер с нея.
— Я виж ти, значи пламъците на любовта все още горят? — попита Раул и се изкиска подигравателно.
Уоруик не можа да чуе отговора, защото двамата се запътиха към къщата. Може би така беше по-добре. Ако беше чул още няколко думи, сигурно щеше да изскочи навън и да удуши бащата и сина със собствените си ръце. А после щяха да го обесят.
Не, той трябваше да живее — за Ондин и нероденото си дете.
Ондин… Устните му затрепериха. Колко я обичаше, въпреки своенравието и лекомислието й!
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Джейк седеше в задния ъгъл на „Бялото перо“, отпиваше от бирата си и се задяваше с Моли. От съседното помещение, където играта на зарове вървеше в пълен ход, проникваха груби гласове и пронизителен смях.
Изведнъж вратата се отвори с трясък, леденият вятър нахлу в стаята. Влезе лейди Ан. Тъй като носеше широка наметка с качулка, а брадичката й беше увита с вълнен шал, се виждаха само красивите й тъмни очи. Но Джейк я позна веднага.
Следваше я едър, широкоплещест мъж, затъкнал в колана си сабя и пистолет. По вида му личеше, че умее да се справя отлично и с двете оръжия.
— Хардгрейв! — прошепна смаяно Джейк и келнерката го изгледа учудено.
— Е, и какво от това?
За да не го забележат новодошлите, дребният мъж прегърна устремно приятелката си.
— Обичаш ли ме?
— Какви са тия приказки, Джейк? — попита недоверчиво жената.
— Ако ме обичаш поне мъничко, трябва да ми помогнеш.
Моли смръщи чело, но като усети вътрешното му напрежение, отстъпи.
— Е, добре. Какво да направя?
— Обслужи дамата и джентълмена, които влязоха преди малко, и внимавай какво си казват.
Моли се обърна любопитно към лейди Ан и виконт Хардгрейв. Двамата бяха заели места на дългата пейка от другата страна на камината.
Виконтът удари нетърпеливо по масата.
— Ей, има ли кой да ни обслужи?
— Та той току-що е седнал — оплака се Моли. — Сигурно е голям господар.
— Хайде, върви! — подкани я Джейк и тя се подчини колебливо.
Дребният мъж се сви в ъгъла и напрегна слух, но това се оказа излишно. Шумните разговори в кръчмата, заглъхнали за миг след влизането на двамата изискани гости, се подновиха и Хардгрейв не сметна за нужно да говори тихо.
— Е, какво вино ще ни предложиш, момиче?
— При нас има само ейл, сър.
— Само ейл? Тогава ни донеси най-добрия, който имате, или ще ти го изсипя на главата.