Мъжът кимна мрачно и я притисна до себе си, после се обърна, за да проследи развръзката на драмата.
— Стани, жалки страхливецо! — Това не беше гласът на Уоруик.
— Той ще ме убие! — хленчеше Раул. Изведнъж падна по лице в снега, от устните му излезе протяжен стон. Тялото му се сгърчи и повече не се помръдна. От гърба му стърчеше нож. Бликналата кръв напои снега.
Потресена, Ондин видя как Уилям Довьо издърпа ножа от гърба на сина си. После го обърна по гръб, затвори изцъклените очи и вдигна глава. Обърна се към Уоруик и странна усмивка разкриви устните му.
— Той нямаше да понесе затворничеството в Тауър, очакването на заслуженото наказание. Той не знаеше що е чест, що е достойнство. Бързата, безболезнена смърт — това беше най-доброто за него.
Потискаща тишина последва тези думи. Само вятърът виеше в короните на дърветата.
Уоруик се обърна към жена си и тя протегна ръце към него.
— Уоруик! — Още един нов, неочакван глас, който произнесе този предупредителен вик. Клинтън се втурна напред с изваден меч.
Но графът вече се беше обърнал, за да посрещне опасността. Стиснал ножа си, Довьо се готвеше да го нападне в гръб. Но вместо да се нахвърли върху графа, той се наниза сам на меча му, също както беше направил Хардгрейв. Свлече се бавно на земята и прошепна с усмихнати устни:
— Благодаря. Аз също нямаше да понеса очакването на палача… И всичко заради това момиче… Ондин…
Устните му се вцепениха и Уоруик се извърна настрана, без да извади оръжието си от гърдите на мъртвия. Той отиде при Ондин, взе я от ръцете на брат си и я притисна с все сила до гърдите си. Усмихна се и попи с устни бликналите от очите й радостни сълзи.
— Ти си жив! И аз също… — Прошепна безсилно тя и отпусна глава на рамото му. Случилото се през този страшен ден беше твърде много за нея. Усмихна му се още веднъж щастливо и загуби съзнание.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Множество лица се наведоха над Ондин, когато тя се събуди. Смайването и беше безкрайно. Само до преди миг беше мръзнала ужасно, а сега лежеше в топлото си легло, завита със скъпа брокатена покривка, и носеше красива, закопчана догоре нощница от снежнобял лен.
От дясната й страна седеше кралят, Уоруик от лявата и двамата държаха ръцете й. Ондин погледна с любов чистото, гладко избръснато
на мъжа си, после забеляза превръзката на слепоочието му и смръщи чело. И този път беше избягнал смъртта на косъм… А тя беше готова да се откаже от живота си и да вземе в отвъдното дори нероденото си дете, като мислеше, че той е мъртъв.
— Слава Богу, върнахте се при нас, дукесо! — извика весело Чарлз.
Ондин откъсна поглед от любимото лице на мъжа си и огледа стаята. Джъстин и Клинтън, до Клинтън красива млада жена, която й беше бегло позната от двора, някакъв чужд мъж с тясно, тъжно лице…
— Ваше величество! — прошепна тя. — Защо сте тук?
— Държах лично да се уверя, че всичко е наред, и скоро след пристигането си в Лондон побързах да се върна в имението ви. Когато пристигнах, цялата бъркотия беше свършила.
Ондин се обърна отново към Уоруик, стисна ръката му, после помилва бузата му, без да я е грижа за публиката. Той също не се смути от компанията, защото нежно плъзна пръст по устните й.
Джъстин се покашля, за да привлече вниманието върху себе си, и зае място в края на леглото.
— Скъпа снахо, знам, че обожаваш брат ми, но не те ли интересува какво се случи?
— Знам всичко, скъпи братко. Джейк е заминал за Лондон, за да повика теб и Клинтън, и аз съм ви благодарна от цялото си сърце…
— Ето че не знаеш всичко! — провикна се весело Джъстин. — За съжаление ние с Клинтън сме виновни за ужасните събития, разиграли се тук. Тръгнахме да търсим свидетели на убийството на баща ти и лейди Ан подслуша разговора ни с един от стражите. Така узна къде се намираш и се съюзи с Хардгрейв, за да сключат сделка с подлия ти чичо.
— Какво стана с Хардгрейв? — попита, треперейки, Ондин.
— Мъртъв е — отговори спокойно Джъстин.
— Раул и Уилям също, нали? Чичо ми уби собствената си плът и кръв… Боя се, че никога няма да успея да докажа невинността на баща си. Вероятно чичо Уилям е унищожил фалшифицираните писма. Защо, защо не успях да ги намеря по-рано?
— Не тъгувай, мила, дукът е вече реабилитиран — отговори с усмивка Джъстин.
— За това трябва да благодарим на Сара, която виждате до мен, и на Джон Робинс — взе думата Клинтън и се усмихна нежно на младата жена.
— Тя ни осведоми, че той е бил един от постовете, станали свидетели на покушението срещу Негово величество — допълни Джъстин.
Сега напред пристъпи меланхоличният непознат.