— Ди, няма да се побера в нито една твоя рокля.
Тя извърна ангелското си лице към мен и ъгълчетата на устните й се провесиха надолу.
— Не ставай глупава — аз имам предостатъчно рокли, които можеш да облечеш.
Аз я гледах недоумяващо.
— Ако облека твоя рокля, ще заприличам на натъпкана наденичка.
Погледът на Ди се стрелна към раменете ми, но каквото и да се канеше да каже, замря на устните й. Очите й се уголемиха, лицето й пребледня. Страх ме беше да се обърна — почти очаквах да видя как в училищната столова нахълтва отряд войници от МО в черни униформи.
Картината в главата ми беше едновременно смешна и плашеща.
Бавно се извърнах на стола и се приготвих да ме блъснат на пода и да ми сложат белезници. Отне ми миг да открия какво бе приковало вниманието на Ди и когато успях, се озадачих.
Това беше Адам Томпсън — приятният близнак, както го наричах, и който беше… приятел на Ди? Гадже?
— Какво става? — попитах аз и се обърнах към нея. Тя ме стрелна с очи.
— Хайде да поговорим по-късно?
С други думи това не беше нещо, което искаше да обсъди пред другите. Кимнах и хвърлих поглед назад. Адам си взимаше храна, но тогава забелязах Блейк. Той стоеше до вратите на столовата и търсеше някого с очи. Погледът му падна на нашата маса и лешниковите му очи се спряха върху мен. Усмихна ми се с ослепително белите си зъби и ми помаха.
Аз също му махнах в отговор.
— Кой е този? — смръщи се Ди.
— Казва се Блейк Сондърс — рече Лиса и огледа обяда си. Мушна го с вилицата, сякаш очакваше да изскочи от чинията й и да побегне. — Ново момче от класа по биология. Научих, че живее с леля си.
— Ти да не би да си прегледала личното му досие? — попитах развеселена. Лиса изсумтя.
— Чух го да говори с Уитни Самюълс. Тя го бе подложила на кръстосан разпит.
— Идва насам. — Ди се обърна към мен с неразгадаемо изражение. — Чаровен е, Кейти.
Свих рамене. Блейк беше много чаровен. Приличаше ми на сърфист, а това беше хубаво. Освен това беше човек от Земята, за което получаваше бонус.
— Освен всичко е мил.
— Мил звучи добре — обади се Кариса.
Мил беше прекрасно определение, но… Хвърлих поглед към масата в дъното. Деймън днес не беше седнал при нас. Изглеждаше потънал в разгорещен спор с Андрю. Ашли го нямаше. Странно. Погледът ми се върна върху Деймън, който в същия миг вдигна очи. Самодоволната усмивка угасна на лицето му. Един мускул заигра на челюстта му. Изглеждаше… ядосан. Виж ти. Какво да правя сега?
Ди ме срита под масата и аз се обърнах към тях.
До мен стоеше Блейк. На лицето му потрепваше нервна усмивка, а очите му се стрелнаха набързо около масата.
— Здрасти.
— Здрасти. Искаш ли да седнеш? — поканих го аз.
Той кимна и седна на празното място до мен.
— Всички продължават да ме зяпат.
— А това ще отшуми до месец-два.
— Здрасти — изчурулика Лиса. — Аз съм Лиса, а това тук са Кариса и Ди. Ние сме симпатичните приятелки на Кейти.
Блейк се засмя.
— Приятно ми е да се запознаем. Ти си от класа по биология, нали?
Лиса кимна.
— Е, от къде идваш? — попита Ди с учудващо рязък глас. Последния път, когато я чух да говори с този тон, беше при появата на Ашли и Деймън в крайпътния ресторант преди училище.
— От Санта Моника. — След поредния рунд от превъзнесени ахкания, той се усмихна широко: — Чичо ми се умори от живота в града и затова поиска да се махне, колкото се може по-надалеч.
— Е, по-надалеч от това място няма къде да отиде. — Лиса лапна една хапка от обяда си и направи гримаса. — Обзалагам се, че храната в Санта Моника е била по-добра.
— Ами, беше също толкова съмнителна, както и тук.
— Е, свикваш ли вече тук? — Кариса скръсти ръце на масата, сякаш се канеше да го интервюира за училищния вестник. Липсваше й само лист и писалка.
— Да, свиквам. Училището е по-малко от старото ми, затова лесно се ориентирам тук. Хората са доста по-мили, като изключим тази работа със зяпането. Ами ти? — Той се обърна към мен. — Нали технически погледнато и ти си още нова?
— О, не, предавам изцяло на теб статуса „нов ученик в класа“. Но тук е доста приятно.
— Само че почти нищо интересно не се случва — добави Лиса.
Разговорът вървеше леко. Блейк бе изключително дружелюбен и приветлив. Отговори на всичките ни въпроси и с лекота се разсмиваше. Оказа се, че има спорт с Лиса и рисуване с Кариса.