— А пък аз цял уикенд се натисках с Чад — ухили се широко Лиса. После и двете момичета погледнаха към мен и Ди и зачакаха. Може би не беше много редно да им разказвам цялата история за убийството на извънземния психопат и как едва не загинах.
— Ами гледахме разни глупави филми — отвърна Ди, усмихна ми се лекичко и затъкна една лъскава черна къдрица зад ухото си. — Беше доста скучно.
— Вие, момичета, никога не се забавлявате — изсумтя Лиса.
Понечих да се засмея, но тогава усетих леко парене на врата ми. Разговорът на масата замря и след миг отляво до мен се настани Деймън. Пластмасова чаша с любимата ми напитка цъфна отпред. Останах доста изненадана, че получавам подарък от него, още повече че това бе и едно от любимите ми неща. Докато поемах чашата, пръстите ми докоснаха неговите и по кожата ми премина електричество. Отдръпнах ръка и отпих малка глътка — може би от това стомахът ми ще се почувства по-добре. Може би ще успея да свикна с новия Деймън и неговите подаръци — той беше много по-добър от Деймън нахапаният самохвалко.
— Благодаря ти.
В отговор той ми се усмихна.
— Ами за нас? — реши да остроумничи Лиса.
Деймън се засмя:
— Аз служа само на един определен човек.
Бузите ми пламнаха и аз си преместих стола по-надалеч от него.
— По никакъв начин не ми служиш.
Той се приведе към мен, лишавайки ме от новоспечелената ми територия:
— Засега.
— О, Деймън, моля те, не ме ли виждаш? — начумери се Ди. — Ще си изгубя апетита заради теб.
— Ще рече човек, че това е възможно — отвърна дръзко Лиса и ококори очи.
Деймън извади от чантата си един сандвич. Само той можеше да се измъкне, преди да е свършил четвъртият час, за да обядва и да не бъде задържан за наказание след часовете. Той беше… неповторим. Всички момичета на масата без сестра му го зяпаха, че дори и някои от момчетата. Той поднесе на Ди една овесена бисквитка.
— Няма ли да обсъдим плановете си? — попита Кариса и две ярки червени петна избиха на страните й.
— Да. — Ди й се усмихна. — Имаме големи планове.
Аз изтрих потното си чело.
— За какво говорите?
— В часа по английски с Ди обсъдихме да направим купон по-следващата седмица — намеси се Кариса. — Нещо…
— Голямо — вметна Лиса.
— Малко — поправи я Кариса и присви очи. — Ще поканим само няколко човека.
Ди кимна и яркозелените й очи засияха от вълнение.
— Нашите ще заминат в петък извън града, така че всичко се нарежда отлично.
Аз хвърлих поглед към Деймън. Той ми смигна и сърцето ми примря.
— Чудесно е, че родителите ви позволяват да вдигнете купон у вас — рече Кариса. — Моите ще получат удар, само ако чуят за това.
Ди сви рамене и погледна встрани:
— Родителите ни са доста добри.
Аз се помъчих да запазя равнодушен израз на лицето, но остра болка прониза гърдите ми. Искрено вярвах, че повече от всичко друго на света Ди искаше майка й и баща й да бяха живи. А може би и Деймън също — тогава бремето на отговорността за семейството щеше да падне от раменете му.
Във времето, което прекарахме заедно, аз разбрах, че Деймън се държеше зле с хората заради изпитанията, през които бе минал. Пък и смъртта на неговия брат близнак…
До края на обедното междучасие на масата се обсъждаше единствено купонът. Тъкмо навреме дойде тази идея — идната събота предстоеше рожденият ми ден. Но до петък цялото училище щеше да говори само за това — в градче, където най-голямото развлечение в петък вечер бе човек да излезе насред полето и да пие бира там, купонът нямаше как да бъде „малък“. Дали Ди схващаше каква е работата?
— Ти съгласен ли си? — прошепнах на Деймън.
Той сви рамене:
— И без друго не бих могъл да я спра.
Аз знаех, че можеше, стига да поиска, значи няма нищо против.
— Бисквитка? — предложи той, държейки в ръка една бисквита с парченца шоколад, и макар че стомахът ми беше разстроен не можах да му откажа.
— Дай ми една.
Той се приведе напред към мен и устните му бяха само на сантиметри от моите.
— Вземи си я сама.
Вземи си я сама…? Деймън мушна половината от бисквитката в сочните си устни, които човек си мечтаеше да целува.
О, извънземни богове в цялата вселена…
Ченето ми увисна. Някои от момичетата на масата възкликнаха така, че ме накараха да се почудя дали не са се разтопили на локвички под масата, но не можах да събера сили и да погледна към тях. Бисквитката и устните стояха точно пред очите ми. Страните ми почервеняха, усещах погледите на всички, а Деймън… мили боже, Деймън изви вежди, предизвиквайки ме. Ди си запуши устата: