— Здравей…
Ръката на Блейк ме притисна здраво и после се приведе леко напред.
— Струва ми се, че нямахме възможност да се запознаем онази вечер в ресторанта. Казвам се Блейк Сондърс — и той му протегна свободната си ръка.
Деймън хвърли поглед на ръката му, сетне отново ме погледна.
— Знам кой си.
О, боже. Извърнах се към Блейк.
— Това е Деймън Блек.
Усмивката му се разколеба:
— Да, аз също знам кой е той.
Деймън се изсмя едва чуто и се изпъна в цял ръст. Така височината му надхвърляше тази на Блейк с повече от една глава.
— Винаги ми е приятно да се запозная с някой нов почитател.
Блейк не знаеше какво да отвърне. Само леко поклати глава и се обърна към мен:
— Е, аз трябва да тръгвам.
— Добре — усмихнах се аз. — Благодаря ти… за всичко.
Той се усмихна едва, приближи се и обви ръцете си около кръста ми. Чувствах върху себе си острия поглед на Деймън, но сложих ръце на гърба му, приближих се и допрях устните си до гладката му страна.
Деймън се покашля.
Блейк тихо се засмя в ухото ми.
— Ще ти се обадя. Бъди добро момиче.
— Винаги — отговорих аз и го пуснах.
Обръщайки се усмихнат към Деймън, Блейк излезе, без да бърза през вратата. Трябваше да му се признае — къде повече, къде по-малко, момчето удържа фронта срещу Деймън.
Погледнах го намусено и взех да си играя с обсидиана на врата ми.
— Надали можеше да се държиш като по-голям глупак, даже и да се бе постарал.
Той изви вежди:
— Мисля, че ти казах да не излизаш с него?
— Мисля, че ти обясних, че само защото ти си казал така, не означава, че няма да излизам с Блейк.
— Така ли? — Погледът му проследи обсидиана, после той сведе глава. — Много си хубава тази вечер, Кити.
Стомахът ми се преобърна. Не му обръщай внимание… не му обръщай внимание.
— Ди е доста заета, но украсата на къщата е просто великолепна.
— Не я оставяй да те заблуди, че е свършила всичко това сама. Хвана ме на работа още щом се прибрах.
— Ооо. — Изненадах се. Не можех да си представя как Деймън връзва книжни фенери, без да ги подпали и да ги захвърли. — И двамата сте се постарали.
Деймън отново сведе очи и аз потреперих под критичния му поглед. Защо, ох, защо Блейк трябваше да си ходи толкова рано и да ме оставя с Деймън?
— От къде взе тази рокля? — попита ме той.
— На сестра ти е — отвърнах невъзмутимо.
Той се намръщи. Изглеждаше почти отвратен.
— Дори не знам какво да кажа за това.
— За кое, бейби?
Деймън застина. Откъснах поглед от него и очите ми срещнаха тези на Ашли. Тя задържа погледа ми, усмихна ми се мило и уви ръката си около тънкия му кръст. Облегна се отгоре му, сякаш линиите на тялото му й бяха прекомерно добре познати. И точно така си беше. Двамата от доста време бяха двойка, като ту се събираха, ту се разделяха.
О, прелестно. Той тъкмо бе изгледал мръснишки Блейк и ето че сега Ашли се бе впила в тялото му. Боже, това изобщо не ми се хареса. Иронията е такава кучка.
— Сладка рокля. На Ди е нали? — попита Ашли. — Мисля, че бяхме заедно, когато си я купи. Но на нея й седи малко по-свободно.
Ох, това бе като опарване от медуза. Безразсъдни емоции пропълзяха по гърба ми, колкото повече Ашли стоеше там по тази нейна опъната по тялото вълнена рокля, която стигаше на два сантиметра под задника й.
— Мисля, че си забравила да си сложиш дънките или долната част на роклята.
Ашли се подсмихна самодоволно, после отново върна вниманието си върху Деймън.
— Бейби, много бързо си тръгна. Търсих те на целия горен етаж. Защо не се върнем в стаята ти и не довършим започнатото?
Думите й ми подействаха като удар в стомаха и аз едва не се превих на две. Нямах представа от къде се бе зародило това чувство, нито защо се чувствах така. В това нямаше логика. Аз не харесвах Деймън — не го харесвах! Ако иска, нека се целува с папата — аз пет пари не давах, а освен това аз току-що се бях целувала с Блейк. Но това ужасно чувство беше там и се разнасяше по вените ми.
Деймън се отдели от прегръдката на Ашли и се почеса по мускулестите си гърди. Улови погледа ми и аз повдигнах вежди в очакване. Той искаше да е с мен? Да, по всичко личеше… в промеждутъците на онова, което правеше с Ашли — все едно какво беше то.
Обърнах му гръб, преди да съм казала нещо, което по-късно ще ме накара да се червя. Силният смях на Ди ме последва. Деймън каза нещо, но думите му се изгубиха сред навалицата от хора. Имах нужда от въздух и усамотение, затова излязох навън. Отпред верандата бе претъпкана с народ.