Выбрать главу

Мирко се поколеба за миг. После поклати глава и се запъти към дъното на пещерата.

— Мирко! — провикна се тя с отчаяние. — Аз съм София Барлоу! София Барлоу! Разбираш ли?

Тя издърпа ципа на комбинезона си. Раменете й се разголиха, тя смъкна с яд дрехата си и я хвърли на земята.

— Погледни ме! — викна тя. И докато той се обръщаше, си разголи гърдите.

Огънят пламтеше, по стените на пещерата играеха червени и зеленикави огнени езици, носеше се ухание на девствена гора. Тя видя как Мирко стисна юмруци, устните му се разтрепераха, сякаш се измъчваше страшно.

Мирко се поколеба още за миг, после хвърли касетките в огъня и се втурна към нея.

Първо синята, после червената светлина. И отново синята. Когато касетката стигна до края, прекъсвачът изщрака автоматически.

София смъкна шлема на амплекса. Слепоочията й бяха облени в пот, сърцето й биеше лудешки, тя трепереше цялата. Най-вече трепереха ръцете й. Просто не можеше да ги овладее. Никога досега не бе изживявала тъй интензивно един „сън“, никога не бе изживявала такъв онирофилм, който я бе накарал да се почувствува жена. Трябваше да благодари на Брадли, и то веднага.

Повика го по видеотелефона. Но щом зърна образа на главния контрольор, думите й застинаха в гърлото, тя почна да заеква, беше много развълнувана. На края се разплака.

Брадли я изчака търпеливо.

— Това е малък подарък, София. Дребна работа. Когато една актриса стигне до върха на кариерата си, тя има право на много по-големи признания. И ти ще ги получиш, София. Ще получиш всичко, каквото ти се полага. Защото системата е съвършена. Тя е необратима.

— Да, Брадли, аз…

— Ще ти мине, София. Рано или късно това се случва на всички актриси. Последното препятствие, което трябва да се превъзмогва, е суетата; ти си въобрази, че един мъж може да те предпочете пред съня, ти изпадна в най-опасната ерес, но ние го забелязахме навреме и побързахме да вземем мерки. С един подарък. Тази матрица ще ти помогне да превъзмогнеш кризата.

— Да, Брадли. Благодари на техниците, на оператора, на режисьора, на всички, които са взели участие в заснимането на онирофилма. И особено на актьора, който изпълни ролята на пилота…

— Той е новак, но си го бива…

— Благодари му. Преживях чудни мигове. Благодаря и на теб, Брадли. Мога да си представя колко време ви е отнел, колко пари е струвал този филм. Той е съвършен. Ще го запазя в почетната ниша на моята ониротека.

— Глупости, София. Ти си част от ръководната класа. Ти можеш да си позволиш лични онирофилми, направени за теб. Това можем да си позволим всички ние, продуцентите. Ние винаги сме си помагали един на друг, нали? Но бих искал да запомниш едно.

— Какво, Брадли?

— Матрицата. Тя не е толкова подарък, колкото предупреждение.

— Добре, Брадли. Мисля, че всичко е ясно.

— Не забравяй, нищо не може да замести съня. И само на сън ти можеш да си въобразиш обратното. Уверен съм, че след като гледаш филма пет-шест пъти, ти ще разбереш всичко и ще хвърлиш матрицата.

Тя кимна обляна в сълзи.

— Значи ще се видим утре, в репетиционната зала.

— Добре, в репетиционната зала. Лека нощ, Брадли.

— Лека нощ, София.