В сградата на Хаселстиген живееха общо 41 души. Или 40, по-точно казано, понеже единият от тях тъкмо бе убит, та още в четвъртък следобед полицията бе изготвила списък на всички обитатели, включително жертвата.
Освен това между обаждането в централата и списъка с живущите в сградата се бяха случили редица неща. Например криминален комисар Еверт Бекстрьом, инспектор на полицията в Солна, бе пристигнал на местопрестъплението още в десет без двайсет сутринта. Само три часа и половина, след като колегите му от екипа бяха получили известието, а при Бекстрьом това си бе същинска мълниеносна реакция.
Което си имаше чисто лично обяснение. Предишния ден лекарят от медицинската служба на стокхолмската полиция го бе притиснал да обещае, че веднага ще промени начина си на живот, а медицинските алтернативи, които му изреди — ако Бекстрьом, така да се каже, си остане същият Бекстрьом, — бяха изкарали ангелите дори на този пациент. Поне дотолкова, че след трезвена вечер и нощ на будуване бе решил да върви пеша до новата си работа в Криминалния отдел на комисариата на Вестерурт.
Безкраен път до Голгота, приблизително 4 километра. Нескончаемо разстояние под безпощадното слънце от уютната му бърлога на улица Инедалсгатан на Кунгсхолмен до внушителния полицейски участък на Сундбюбергсвеген в Солна. При температура над човешката издръжливост, способна да сломи дори олимпийски шампион по маратон.
5
В 9:15 сутринта в четвъртък, 15 май, слънцето вече се издигаше високо на синьото и безоблачно небе. Въпреки че беше едва средата на май, температурата бе достигнала 26 градуса на сянка, когато Бекстрьом, окъпан в собствената си пот, прекоси моста над канала Карлберг. Какъвто си бе предвидлив, преди да излезе от апартамента, той се бе облякъл подобаващо за несгодите, които го дебнеха. Хавайска риза и къси панталони, сандали на бос крак и дори изстудена бутилка минерална вода, която бе пъхнал в джоба си, за да може при нужда своевременно да предотврати възможното обезводняване.
Нищо не бе помогнало. Макар за първи път в живота си като възрастен доброволно да бе останал трезвен цяло денонощие — нито капчица през последните 25 часа и половина, по-точно казано, — той никога не се беше чувствал по-зле.
Ще го убия проклетия шарлатанин, мислеше си Бекстрьом. Как махмурлия? Нито капка и при все че караше вече второ денонощие без алкохол, се чувстваше бодър колкото орел, налетял на електрическа жица.
Точно в този момент звънна мобилният му телефон. Дежурният в Солна.
— Копнеем за теб, Бекстрьом — му каза. — Всъщност те издирвам безуспешно още от седем сутринта.
— Наложи се да се явя на ранна сбирка в Криминалната полиция — излъга Бекстрьом, който приблизително по това време най-сетне бе заспал. — За какво става дума? — добави, за да избегне по-нататъшни въпроси.
— Чака те убийство за разследване. Колегите на място се нуждаят от малко насоки и съвети. Някой е пречукал стар пенсионер. Местопрестъплението явно е същинска касапница.
— Какво друго знаем? — избуча Бекстрьом, който въпреки радостното известие не се почувства ни на йота по-добре.
— Аз самият не знам почти нищо повече. Убийство, без съмнение. Жертвата очевидно е възрастен мъж, пенсионер, както казах. Според колегите гледката не е никак приятна. Неизвестен извършител. Не разполагаме дори с описание, което да пуснем по радиовръзката, та това е всичко, което знам. А ти къде си впрочем?
— Тъкмо прекосих канала Карлберг — отговори Бекстрьом. — Имам навика да се разхождам до службата, ако не вали твърде гадно. Винаги е приятно да се поразкърши човек — поясни той.
— Виж ти — не успя да скрие изумлението си дежурният. — Ако искаш, мога да изпратя кола да те вземе.
— Щом трябва — отвърна Бекстрьом. — Дай указания, че няма време за губене. Ще чакам пред клуба на проклетите футболни хулигани откъм солненската страна на канала.
Седем минути по-късно полицейска кола със святкаща синя сирена направи обратен завой и наби спирачки пред входа на АИК, футболния клуб. И шофьорът, и неговата по-млада колежка слязоха от автомобила с дружелюбно кимване. Те явно си знаеха работата, щом шофьорът отвори задната врата от своята страна, а не за мястото по диагонал зад водача, където обикновено вкарваха задържания.
— А, ето те, Бекстрьом, чакаш ни на класическата криминална територия — каза полицаят и кимна към храсталака зад инспектора. — Между другото, Холм — добави той и заби палец в униформата си. — А това е Ернандес — кимна към колежката си.