Мария го дръпна за ръката, повлече го към палатката им.
— Да си ходим! Взех пробите. Научих каквото ми трябва.
Крум отказа.
— Ти може да си свършила работата си. Аз не съм.
— Замириса на кръв. Да се махаме!
Братът поклати упорито глава.
— Мария, аз не съм като тебе лудетина! Аз не надувам напразно газта на автомобила, аз не се надбягвам само за удоволствие с акулите, аз не рискувам живота си напразно заради някакви бели растения. Когато реша нещо, то значи, че има смисъл.
— Смисъл! Е, какво намери досега?
— Ами Бил Скитника?
— И ти искаш като него? Круме, моля те, да се махаме!
Той тръгна с нея.
— Виж какво! Аз оставам. Докато забогатея. Та да уредя сметките си… Ще ти купя една хубава лаборатория, да не се мъчиш…
— Може да забогатееш, не споря, а може да си пропилееш силите и времето. И живота. Търсачеството е като тотализатора — спечели един, сто губят.
— Изглежда ми допада на вкуса! — усмихна се Крум. — Човек заиграва на лотария, когато не му остане друга надежда.
Внезапно той стана сериозен.
— Мария, това съвсем не е хазарт. Това е сигурно начинание. Под краката ни е заровена цяла съкровищница. Черен благороден опал! Кралят, бащата на скъпоценните камъни! — тъй го възпява Шекспир. Става дума само за време. Кой ще устои?
— И кой ще заварди гърба си от ножа.
— С мен е Бурамара. Мен няма да издебнат.
Мария вирна упорито глава.
— Аз пък ще си ходя! Трябва да бия тревога. Никой освен нас не знае каква заплаха се заражда в Мъртвото сърце на Австралия — ужас, който ще разнесе смърт и пустош по цялата планета.
— Не те ли избива малко на мелодрама, сестричке? Да не си попрекалила с научно-фантастичните романчета, та навсякъде ти се привиждат космични катастрофи?
Тя се усмихна тъжно.
— Космична катастрофа — не! Само земна! Не познавам твоята наука, не познавам психологията на клиента, на престъпника, на аборигена. Едно нещо знам донякъде — от какво боледуват растенията. Повтарям ти го пак без колебание. Такава болест не е позната до днес. В сравнение с нея всички заболявания на растенията изглеждат както зъбният кариес в сравнение с рака.
— Имаш склонност към хиперболи.
— Безспорно по-страшна от рака. Защото ракът унищожава отделния индивид. След година-две пък може да се окаже, че изпълнява някаква важна биологична функция в естествения отбор. Бялата гибел или както аз съм я кръстила за себе си „ахлорофилоза“, заплашва живота въобще.
Крум не я дочака да се изкаже:
— Я аз да вървя, че лопатата ме чака! А за твоята „ахлорофилоза“ да не се тревожим много. Светът е пълен с велики учени. Все ще намерят средство за борба.
— Ако имат време. Защото и досега не е намерено средство, което да унищожава направо вирусите в организма. Борим се главно с ваксини и серуми. При растенията този метод е неприложим. При това познатите ни вируси са специализирани, нападат определени видове растения или животни. Ахлорофилозният вирус не подбира, поразява наред. Не закача нищо друго. Само хлоропластите, зелените лещовидни зрънца с хлорофила. Унищожава ги.
Крум беше ловец на престъпници. Ставаше дума за нещо подобно на престъпление. Макар че и жертвата, и убиецът бяха микроскопично малки, логиката на престъплението беше една и съща.
— За мен като криминалист има само две решения. Или убиецът не е един, а много, замаскирани като един; или пък жертвите са едни и същи.
Мария трепна. Разбиране осени лицето й.
— Има подобна хипотеза! Според нея клетката на зеления лист е симбионт: свързани в едно безхлорофилното тяло — носител на другите жизнени функции, и хлоропластът — ловец на слънчевата енергия. Тази хипотеза допуска, че в процеса на еволюцията са се съюзили в симбионтни отношения някакви безхлорофилни същества, гъби или амеби, които вече не съществуват в свободно състояние, и особен вид зелени водорасли. Хлоропластите наистина изглеждат като самостоятелни съставки на клетката: движат се из протоплазмата съобразно осветлението, растат и се размножават чрез делене независимо от нея. Пък не само хлоропластите. Според някои, и митохондриите — центровете на дихателните клетъчни процеси. Най-дръзките хипотези предполагат, че клетката не е монолит, а нещо като федеративна държава.
— Като лишеите — показа, че е разбрал Крум. — Симбиоза на гъби и водорасли.