На разсъмване, премръзнали, изтощени, достигнаха „Сити“. Пресрещнаха ги двама часовои — Джо Кенгуруто и Хари Плешивия.
Крум запита отдалеч:
— Къде е Том Риджър?
— Още не се е върнал — отговори Хари. — Не те ли настигна?
Крум приближи, без да отговори. Знаеше, Джо Кенгуруто се числеше към най-верните хора на Том. Донейде и Хари. Затова мина край тях с ръка върху пистолета.
Мария се хвърли на врата му, щом го видя. Беше прекарала ужасна нощ. Събудиха се и другите търсачи, наизскачаха сънени, наобиколиха ги любопитни и разтревожени. Превързаната му ръка усилваше още повече безпокойството им.
Крум легна пред колибата си.
— Елате! — рече той тогава. — И слушайте! Съдете вие!
Тълпата се събра около него.
— Не ни бави! Че работа ни чака.
Той заговори и тоя път с ръка върху револвера.
— С Бурамара разследвахме убийството. Трупът е на Скорпиончето.
Множеството зашумя.
— Убил го е Том Риджър!
Вик на удивление, уплаха и ненавист се изтръгна от десетки гърди.
Хари Плешивия изръмжа:
— Лесно е да се плеще тъй. Докажи!
— Ето първото доказателство — Крум показа раната си. — Когато Бурамара разчете следите, Том стреля в мен.
Джо Кенгуруто го прониза със злобен поглед.
— Ако наклеветиш и мен така, и аз ще ти пратя куршума.
— Без разправии! — провикна се някой. — Първо да чуем него.
Крум продължи:
— Скорпиончето е извадил добър опал от шахтата на Плешивия…
При тези думи Хари изсумтя:
— Знаех си аз.
— И побягнал. Том го подушил и тръгнал подире му. Преди това сменил обущата си с тези на Хари. Да заблуди следотърсача.
— Значи затуй ми ги поиска! — досети се Плешивия. — А ме излъга, че неговите му направили пришки.
— И да хвърли съмнението върху Хари. Убил Скорпиончето, взел опала, забил в гърба му копие, пак да ни заблуди, и се върнал незабелязан в „Сити“…
Хари се наведе отгоре му.
— А опалът! Къде ми е опалът?
— У него, то се знае.
Тогава той се разпсува направо:
— Негодник! Убива и граби! Граби приятели! Скот! Динго!
Джо Кенгуруто се изпъчи с вирната глава.
— Аз пък обвинявам Крум, че е убил Том Риджър!
— Я не дрънкай глупости! — сряза го Крум.
— Колкото ти имаш доказателства, толкова и аз! Докато не дойде сам той, няма да ти повярвам.
Крум се надигна на лакти.
— Ей това искам от вас. Когато дойде Том, да го арестувате! После двама ни с него, и двамата с белезници, да ни изпратите в Алиса, в съда…
— На теб отсега ще надяна халките! — изсумтя Джо и пристъпи с готовите белезници.
Крум насочи пистолета, Бурамара извади ножа, Мария също изскочи напред с пистолет в ръка. Тогава Плешивия изруга:
— Джо, я да се махаш! Не виждаш ли, че прекаляваш?
Кой знае как щеше да свърши тая разпра. Половината търсачи бяха на страната на Крум, останалите — на Джо. И там бяха най-опасните, най-сприхавите луди глави.
Внезапно някой изкрещя:
— Къде ми са опалите? Кой ми отмъкна кутийката?
При този вик сякаш ток премина през тълпата. Всички се втурнаха към скривалищата си, забравили предпазливостта си, забравили, че тъй ги издават на всички погледи.
Мария се наведе над брата си. Даде му вода и антибиотици. Нагласи го по-удобно върху постелята.
— Каква тревожна нощ! — промълви тя. — Няма ви! Ни теб, ни Бурамара… Ни Емуто!… После почна нашествието на змиите…
— И змии ли?
— Навярно всички колиби гъмжат от тях. Днес ще претърсваме цялата околност. Една ухапа Джек. Сложих му серум. Вече му минава. Часовоите вдигнаха тревога. Да можеше да ги видиш! Пълзят отвред. Нахлуват в колибите. А хората крещят, скачат, тъпчат ги, секат ги с ножове, бият ги с колове. Цяла нощ!
— Как си обясняваш това?
— Ако бяха динго, щях да допусна, че е последица на бялата гибел. Избягала е плячката им, тревопасните. Но змиите. Те не ядат хора. Не са почувствували още бедствието, изтрайват на глад. Не мога да се отърва от подозрението, че някой умишлено ги е пуснал срещу нас, че ги е изсипал край лагера…
Крум се обърна към помощника си:
— Какво ще речеш, Бурамара?
Без да каже ни дума, че е изморен, че и той има нужда от почивка, следотърсачът напусна селището, зашари между шубраците.
Мария хвана братовата си ръка умолително.
— Да си ходим, Круме! Не мога повече!
Той я изгледа безпомощно.
— Така ли? Ранен?
— Ще седнеш на камила. Тук става страшно. Не само бялата гибел. И нещо друго. Не знам какво. Но дебне… А и нашите хора. Озверени са. Огладнели са. Днес ще ядат печени змии. Но утре? В други ден? На километри оттук вече няма дивеч. С какво ще се хранят? С гнила трева ли? Вече и кокабура биха прояли. Фред Рибката не взема пари. За торбичка ориз иска опал. Пастора, като видя, че не му провървя в шахтата, снощи донесе едно кенгуру. Продаде го за един опал. Хората се заканват да пречукат търговеца, който, без да е копнал нито веднъж, вече е натрупал най-много опали. Добре, че слугите му дежурят нощем. Но някой ден ще се избият. От алчност. И от глад. Край нас вече е бяла пустош. Не остана зелен лист.