Откъм селището глъчката се усилваше. Ту оттук, ту оттам някой изпищяваше като заклан, открил, че липсва и неговото съкровище.
— Вече не се съмнявам, че е вирус — промълви тъжно Мария. — Унищожава хлоропластите. А хлоропласти, левкопласти и хромопласти всъщност са едно и също — наричаме ги пластиди. При покълването те са левкопласти. На слънчева светлина стават хлоропласти, като се насищат с хлорофил, а преди опадването на листата, при пожълтяването им, се превръщат в хромопласти. Хлорофилът им се замества от оранжевия каротин и жълтия кеантофил. Тукашните листа направо побеляват, защото са унищожени тези съставки, които би трябвало да произведат — жълтите багрила.
Без да слуша нарастващата човешка глъчка, унесена в своите разсъждения, Мария продължи:
— Болестта върлува като степен пожар. Скоро ще опустоши оазиса около планината на Змията Дъга. И няма да спре. Защото той е част от по-голям оазис, района на Алис Спрингс…
— Там трябва да спре — обади се Крум. — Наоколо са пустини: Симпсоновата на югоизток и Гипсовата на северозапад.
Девойката поклати глава неуверено:
— Съмнявам се. Листните въшки имат крилати поколения, а в цялата пустиня има растителност и живот. Ако не друго, то поне спинифекс. Това е дяволската трева за пътешествениците. Но за живота въобще тя е пионер, покорител на пустинята. Тя завладява пясъка, укрепва го, спира дюните, подготвя пътя на другите растения. Този път за беда спинифексът ще се окаже враг на човечеството. По него като по мост вирусът ще прекоси пустините. Нужно е час по-скоро да се върна в града, да кажа каквото знам. И тогава да почнем борбата. С инсектициди ще изтребим насекомите. С хербициди ще унищожим спинифекса. С жестока карантина ще ограничим износа на всеки растителен продукт от този район… Всеки час е заплаха за живота въобще… Трябва да се надбягваме с крилатите листни въшки, с цикадите и листните дървеници, с бръмбарите хоботници. Отвее ли ги вятърът в друга област, превари ли ни…
Крум поклати съчувствено глава.
— Вече почвам да разбирам. Виждам, трябва да си ходим!
Но се поправи бързо:
— Ще те отведа. Пък аз ще се върна.
Откъм центъра на „Сити“ отново долетя глъчка, чуха се и няколко изстрела. Мария притича натам.
— На мнозина опалите са откраднати — рече тя, като се върна. — Някои си ги намерили в съседните колиби. И сега са се хванали за гушите.
Крум се надигна.
— Трябва да видя аз! Да ги оправям!
Тогава се върна от разузнаването си Бурамара.
— Вярно е! — рече той. — Следите показват. Чернокожи. Същите, които бутнаха канарата. Те са пуснали змиите. Влизали са и в „Сити“… Когато търсачите избивали змиите, в суматохата.
Крум се замисли.
— Не съм слушал друг път да са постъпвали така. Те или нападат вкупом, в отреди на отмъстители, или бягат пред белите нашественици. Какво означава тази нова тактика? Дали няма да излезе прав Том Риджър, когато ни убеждаваше в съществуването на новата секта „курунгура“?
Той се надигна. Може би от евкалиптовите листа, може би от антибиотика, а може би от само себе си здравото му тяло бе надделяло пристъпа на треската. Чувствуваше се вече много по-добре. Силите му се възвръщаха бързо.
— Ще опитаме ли, Бурамара? — рече той. — Ще разкрием ли и тая мистерия?
Крум завари търсачите настръхнали, изправени едни срещу други с насочени пистолети. Само Пастора беше ранен в крака. Седнал настрана, пред колибата си, той се превързваше сам. Озверени, другите не се сещаха да му помогнат.
— Как стана това, Пасторе? — запита го Крум.
— Не съм виновен, инспекторе! — рече раненият. — Бог ми е свидетел! Някой откраднал камъчетата на Кенгуруто. Той побесня. Хвърли се да претърсва колибите. Намери ги под моята възглавница. Как можа в мен да се усъмни? Бог е казал чрез устата на Мойсей: „Не кради!“ Божите заповеди за мен са свещени. А той. Не изчака да му кажа. Стреля направо…
Намесиха се и други. Заговориха вкупом. Едните обвиняваха, другите се оправдаваха смутени. Не е малко то, да намерят у теб чуждите опали! По неписаните закони на търсачите „плъховете“ биват застрелвани на място. Озлобените хора биха си разчистили бързо сметките, но имаше нещо, което ги смущаваше. Нещо не съвсем ясно. И Крум го изрече: