В храма Ехенуфер свали превръзките от очите им, освободи ръцете им. Не ги претърси. Забравил ли бе или въобще не знаеше, че белите носят в джобовете си оръжия, които поразяват отдалеч?
Том неволно, се усмихна, усетил опиращия в бедрото му пистолет. Сега в него беше цялата му надежда.
Гурмалулу се озърна боязливо в полумрака. Къде ли беше попаднал? Каква беше тая пещера? Това наоколо чуринги ли бяха?
Изведнъж той отстъпи назад, устните му изхриптяха в ужас:
— Ир-мунен!
Ококорените му очи не можеха да се откъснат от статуите на египетските богове. Разтрепераната му ръка сочеше Анубис, бога на задгробното царство с глава на чакал.
— Ир-мунен! Чудовището — куче с човешки крака! После се извърна рязко.
— Билау! Човек с ястребови крака!
Сега той показваше поставената в ниша скулптура на човешка душа, тъй както са си я представяли древните египтяни — птица с човешка глава.
— И ему без пера!
По стените бяха издялани барелефи на някакви двукраки гущери, може би само родени от въображението на художника, може би видени от него, когато египтяните са слезли за пръв път на австралийска земя.
В мрака святкаха чифтове зелени зеници, изчезваха, показваха се пак. Гурмалулу се задъха от страх.
— Ир-мунен! Мърдат!
Том го сряза:
— Мърда ти нещо в главата! Не виждаш ли, статуи от камък? Гледах един филм. Клеопатра. Такива са били египетските богове. А очите са на котки.
Една черна котка опита да се отърка в прасеца на чернокожия и той от ужас едва не припадна.
Воините не ги оставиха да се чудят дълго. Избутаха ги грубо с дръжките на копията си към празния трон на фараона.
От мрака, кацнал върху главата на Озирис, изкряка Кенатон:
— Паднете по очи пред божествения фараон! Пълзете по корем! Никой няма право да стои прав в присъствието на фараона. Най-знатните целуват праха, върху който е стъпвал фараонът.
Джо простря ръка напред:
— Гледай, гледай! Каква красавица!
Том също видя статуята на Нефертити. Закова се на място, омаян от красотата й и от майсторството на древния скулптор. Опитен познавач на пазара, умът му сам запресмята колко ли милиона би струвала тая находка. Но само ако успее да я изнесе извън страната, да я пробута на онези колекционери с милиони долари, които не се поколебават да се разделят с някое и друго милионче заради контрабандно купена антика. Милиони! Но как да я изнесе, без да го пипнат?
В този миг Гурмалулу съзря и опаловата змия на стената.
— Змията Дъга! — изстена той и се просна по очи върху пода. — Никой няма право да гледа Змията Дъга! Който я види, умира!
Тогава и Том Риджър я забеляза. Очите му блеснаха още по-алчно. Една статуя се пренася трудно, още по-трудно се продава незабелязано. Но това. Том познаваше опалите. Мигновено оцени, че тези струваха също милиони. Навярно нийде по света нямаше по-хубави от тях. При това опалите се пренасят по-лесно, пласират се по-безнаказано. Можеше да ги продава, без да се крие, като каже, че ги е изровил сам от шахтата си. А тъкмо това искаше Том, само за това мечтаеше — да печели честно и законно.
Гурмалулу продължаваше да стене от пода:
— Казвах ли аз да не ходим в планината на Змията Дъга? Който отиде, не се връща!
— Я млъкни! — сряза го Том. — Ако не беше тук, вече трябваше да си умрял от магията на Джубунджава.
— По-добре умрял, отколкото тук!
Някакъв дълбок глас, като из фуния, прекъсна разправията им:
— Нещастници, какво дирите в земята ми?
— Че кой си ти, та да смяташ тая земя своя? — възрази Том.
— Аз съм фараонът Ехнатон. Последната издънка от коляното на царица Нефертити, която преди три хилядолетия засели Червената южна земя.
Том познаваше хората. Определи го в миг. Луд, опасен маниак! Ако беше в Алиса и чуеше тоя глас с тия самохвални думи, тозчас щеше да го прати в психиатрията. Какви ли пък бяха тогава слугите му? Можеха ли те да бъдат нормални? В очите им той беше открил нещо особено, някакъв трескав блясък, различен от очите на фараона. Къде беше виждал такъв блясък? Къде? Не беше ли в Перт, когато като млад полицай откри пушалнята на опиум? Със същите вторачени погледи и в същото време унесени, които не те виждат, загледани далече зад теб…
Той реши бързо. Добре, нека да си поиграят на фараони!
— А защо ни плени, фараоне? — запита той уж почтително.
— Паднете по очи пред божествения фараон! — изкряка отново папагалът.
Гласът отвърна:
— Тук единствен аз имам право да задавам въпроси. Аз питам, вие само отговаряте. Повтарям, какво дирите в страната ми?
— Опали! — отвърна Джо Кенгуруто. — За какво друго освен за богатство човек би се домъкнал в тая прокълната пустош!