Страната, която досега изнасяше, беше принудена да купува храни от чужбина. Но при строгата международна карантина и това се оказа практически невъзможно. Никой кораб не смееше да акостира на австралийско пристанище. Стоките се разтоварваха на лодки, които после не се връщаха обратно. Самолетите пускаха товарите си с парашути, без да кацат. При това положение как можеха да бъдат изхранени десетте милиона жители на континента?
Гладът, то се знае, притисна най-бедните. Избухнаха епидемии: туберкулоза, дизентерия, тифус. По улиците взеха да се събират гладни множества, които искаха хляб. Отначало полицията ги разгонваше лесно. Но с всеки изминат ден схватките зачестяваха. Полицаите, самите те не по-богати от демонстрантите, преминаваха на тяхна страна. Все по-често побеснели от глад шайки избиваха пазачите на държавните складове и ги разграбваха.
Крум, почувствувал отново влечение към напуснатата професия, беше станал шеф на полицията в Мелбърн. Дни и нощи не се прибираше, опитваше да се справи с гангстеризма, който ставаше все по-дързък. Получил беше сведение, че престъпниците са се обединили в гангстерски тръст начело с неуспелия в борсовите спекулации Том Риджър. Клетва бе дал Крум Димов да залови негодника, клетва за едно закъсняло и безполезно възмездие.
Богатите бяха изчезнали. Залостили се бяха в противоатомните си скривалища, сред купищата храни, уплашени от разбунтуваните тълпи, които безчинствуваха по улиците. Сякаш се бяха върнали отново времената на троглодитите. Никой не общуваше с никого. Отначало си говореха по телефона, но после, когато пожари и взривове разкъсаха проводниците, когато спря и електрическият ток за радиопредавателите им, съвсем се откъснаха от света.
Просто невероятно изглеждаше, че още съществуваше нещо като власт, поне за форма, че имаше радио и телевизия. Но накрая и те преустановиха дейността си. Какво беше станало? Дали тълпите ги бяха разрушили в гладния си бяс или служителите им сами ги бяха изоставили?
И един ден пред Мария застана Том Риджър, сякаш изникна от земята. Как бе проникнал в нейното скривалище?
— Мис Мария! — рече той. — Аз съм най-могъщият човек в Австралия. Единствен аз мога да ви спася. Подводницата ми чака до брега. Ще отплаваме на един самотен остров. И там ще бъдем щастливи… Като Адам и Ева… Единствените хора в целия свят…
Девойката насочи пистолета насреща му.
— Вън! — изкрещя тя. — Махнете се!
Той се усмихна ехидно.
— Добре! Щом не щеш, мри от глад!
И си отиде.
Ужасът отново затисна и нея в скривалището, и двете й слугини, които единствени бе прибрала при себе си.
Отново се занизаха безнадеждните дни. В склада с провизиите кой знае откъде се бяха навъдили пълчища мишки. Червеи пълзяха в брашното. Молци бяха прояли зърната.
Крум дойде, побелял напълно, и разправи последните вести. Положението било неудържимо. Нямало ни власт, ни ред. По улиците беснеели обезумели шайки като гладни кучета динго. Появило се и канибалство — първо сред аборигените. Но и белите не изостанали назад. От една седмица той преследвал една банда, която първоначално ловяла чернокожи. От вчера почнали да не правят разлика между животни, чернокожи и белокожи. По-право, той научил за тях вчера. А кой знае откога те или и други са се хранили все така. Убивали всичко, което можело да се яде. Когато опитал да ги обезвреди, полицаите му се отметнали към човекоядците. Той самият едва успял да се спаси.
Кошмарът все още продължаваше. Все още тяхната храна не се бе свършила. Имаше за мишките, имаше и за тях. Никой вече не поглеждаше сандъците с опали. Като че ли наистина бяха брикети.
И ето съвсем неочаквано, както Том Емуто преди това, кой знае откъде проникнал, пред нея се изправи Ехнатон. Папагалът Кенатон се провикна от рамото му направо в ушите й:
— Паднете в краката на божествения фараон!
— Нефертити! — рече Ехнатон с тържествуващ глас. — Постигнах целта си. Бялата гибел се прехвърли в Нова Гвинея. Има я вече в Индонезия и Нова Зеландия. А колко й е оттам до Азия, до Европа, до Америка? След месец ще пламне целият свят.
Той пристъпи напред с протегнати ръце.
— Ела с мене, Нефертити! Сами в целия свят! Като Адам и Ева!
И той ли? И този ли също — Адам и Ева?
Тя отскочи назад.
— Не ме докосвайте!
А той настъпваше със злорада, победоносна усмивка.
— Чудовище! — изкрещя Мария. И се събуди, обляна в пот. Пред леглото и наистина стоеше Ехнатон.