Чернокожият не го и погледна, все едно нищо не чул. Приближи и го преобърна по очи, провери как са свързани ръцете му. Тогава Крум извика:
— Сине! Не можа ли да познаеш духа на своя баща?
Ехенуфер трепна, ала пак успя да се овладее, пак не отговори нищо. Крум забеляза, че бе улучил някаква струна. С такъв трик не би успял при чернокожите, които имат по-чест допир с цивилизацията. Но този не познаваше белите. Затова продължи бързо, за да не му даде време да се опомни:
— Ти знаеш, нали? Духовете на умрелите са бели. Ще бъда бял, докато се върна в камъка, където обитавах. Тогава ще чакам да мине бременна жена, за да се вселя в детето, което тя ще роди. И тогава пак ще стана черен, храбър черен ловец.
Ехенуфер неволно се изпусна:
— Тъй, тъй! Белите са духове!
Но опомнил се навреме, спря на средата. Крум избърза да добави:
— Какъв храбър воин беше ти, Ехенуфер! Египтянинът го прекъсна, подведен от гласа му:
— Какъв ти Ехенуфер! Аз съм Баданга!
Крум промълви уж засрамен:
— Как забравих! Нали знаеш, когато черният, истинският човек стане бял, той почва да забравя.
Ехенуфер е египетско име, а Баданга — австралийско.
— Да, да! — потвърди Ехенуфер. — Човек тогава пооглупява. Затуй белите не могат да разчитат следите, не помнят тотемите.
Крум продължи:
— Колко издръжлив момък беше ти при изпитанието, напълно годен за мъж. Друг никой не можеше да изтрае като тебе сам в пустинята, в глад и жажда.
Той се увлече, видял, че Ехенуфер или не забелязва грешките му, или и да ги забелязва, му ги прощава, както се прощава на децата, защото белите духове са като децата.
— Преди това — добави Крум — всички възрастни мъже ви показвахме мъжеството си. Дращехме се с нокти до кръв, режехме гърдите си с каменните ножове. Аз тогава играх танца на огъня, като подрипвах в жаравата, без да я усещам. После скочих от евкалипта в най-бодливия скреб. И когато най-сетне излязох оттам целият в кръв, набраздих гърдите ви с племенните знаци.
Ехенуфер слушаше снизходително-любезно. Наистина, колко е оглупял баща му, след като е станал бял дух! Всичко е объркал. Не той игра в огъня, а Наниджава; не той наряза гърдите им, а Наниджава. Но не възрази, за да не го огорчи. Баща, дори като бял дух, не се прекъсва.
Крум приказваше, приказваше, не спираше. Знаеше, не биваше да спре, за да не прекрати действието на внушението.
— Герой беше ти, Баданга! Без да гъкнеш, изчовърка с ножа зъба си. И стана истински мъж, с истинска мъжка красота.
Ехенуфер неволно се изпъчи, усмихна се да покаже избития зъб, признак на мъжка твърдост.
— Ти знаеш — подметна Крум, пристъпвайки най-сетне, след дългата подготовка, към целта си. — Каквото си сънувал, то ще стане!
— Така е! — потвърди мнимият му син. — Аз сънувах, че си жив.
— Видя ли! И ето ме пред теб! Аз пък сънувах, че лежа вързан. А душата ми иска да се върне в Бибулмун — Страната на майчината гръд, където са заровени чурингите на племето, където обитават душите на тотемите. Защото далеч от Бибулмун я чака вечна самота сред зли, враждебни духове. Сънувах, че синът ми Баданга ме освобождава и ме праща в страната на тотемите.
Ехенуфер го гледаше смутен, разколебан.
— Какво чакаш още? — стресна го Крум. — Защо не развържеш баща си, та душата му да се върне успокоена в Бибулмун? Или искаш да те мъчи насън цял живот?
Като внезапно събуден, чернокожият се наведе и с трескави ръце разплете яките възли. Издърпа въжетата, изправи го на крака.
— Изведи ме навън, сине! — рече Крум. — Покажи ми пътя към Бибулмун, за да не те мъча насън!
Ехенуфер отвори вратата, поведе го послушно по тъмния коридор с догарящата факла.
— Сега да идем при бялата жена! — нареди му Крум.
Чернокожият се стъписа.
— Не може! Фараонът ще ме лиши от блаженството!
— Остави блаженството! Слушай баща си! Заведи ме при Нефертити!
— Не, не! Фараонът ще ме лиши…
— Да ти се не види и фараонът! — избухна Крум. — Какво блаженство бълнуваш?
— Той ни дава божественото питие, което пият само Ир-мунен, боговете с глави на животни. Затова са безсмъртни и всемогъщи.
— А какво е това питие?
— Божествено! С него летиш, ставаш по-лек от дух. И ти е хубаво-хубаво! Нищо не боли, нищо не тежи. Летиш по-високо от орела. Обикаляш страната на блаженствата, където ще отидеш, когато станеш дух. Ще отидеш само ако слушаш фараона. Не слушаш ли, ще загинеш, ще загине и душата ти, ще загуби блаженството.
Крум размисли бързо. С какво ли ги бе подчинил на себе си тоя черен маниак? Дали е морфин. Или пък с опиум? Опиумът се добива по-лесно.
— Аз съм дух! — натърти той. — По-силен от вашия фараон. Аз съм магьосник. Мога всичко. Мога да му източа кръвта и той да мисли, че му няма нищо, а да бъде обречен на скорошна смърт.